6 вредни навика, които разрушават зъбите ни

Веднъж развит, навикът трудно може да бъде преодолян, независимо от неговото естество. Понякога той ни става толкова присъщ, че дори не осъзнаваме каква голяма част от ежедневието ни е придружена от него и по този начин този навик неусетно може да промени част от самите нас постепенно. Такъв навик се нарича вреден.

 

Вредните навици се наричат още парафункция – тоест допълнителна, излишна функция, такава, която не се използва за нормалните актове на дъвчене и говор. Обикновено те се изграждат вследствие на стрес и за резултат имат различни по вид и обем промени в зъбните тъкани, които обичайно нарушават естетиката и нормалната функция.

 

Многократното повторение на привидно безобидни действия резултира в необратими последици върху усмивката и комфорта. Когато тези промени стават осъзнати и видими, вече е късно и преустановяването на навика не е достатъчно за възстановяване на нормалното състояние на зъбите. Тези дейности и вредни навици се изразяват, но не се изчерпват, със следните:

 

1.  Белене на слънчогледови семки със зъби

 

Суровоядството и прекалената консумация на ядки предпоставя хронична травма на зъбите от натоварване, което се изразява в постепенно изтриване на емайла и дори откриване на дентина – абразиране на зъбите.

 

Специфичен вид имат зъбите, които се използват за белене на слънчогледови семки – емайлът на съответните зъби, които най-често се използват за целта, се вдлъбва и формата на зъба се нарушава във вида на полулунна изрезка на режещия му ръб.

 

2. Късане на конци със зъби

 

Чест навик при хора, занимаващи се с шиене, но води до болезненост, пукнатини и фрактури на зъбите. До същото води и използването на зъбите за отваряне на пликове и опаковки, късане на тиксо, гризане на моливи, държане на пирони със зъби, както и честото удряне на металните прибори в зъбите при хранене.

 

3. Бруксизъм, бруксомания

 

Тези две състояния представляват прекомерно стискане и скърцане със зъби, през деня и/или нощта. Най-често те са обусловени от групата на психофизиологичните фактори, като стреса. Втората група етиологични фактори са тези, които причиняват смущение в нормалната захапка – такива от ортодонтски характер, при неправилно изработени обтурации и конструкции. В тези случаи се създават предварителни контакти и блокажи в оклузията, които активират рефлекса на стискане.

 

Водят до абразиране на зъбите, понижаване на захапката, болезненост в зъбите и долночелюстните стави, главоболие, до преразвитие в костта на долната челюст и дори в болки и схващане във вратната мускулатура.

 

4. Гризане на ноктите

 

Този често срещан вреден навик представлява хронична травма на използваните предни зъби. Резултатите са претоварване, което може да доведе до болка и промени в зъбодържащия апарат. Допълнителен вреден фактор е микробната инфекция от богатата микрофлора, която се развива под ноктите.

 

5. Пушене на лула, цигаре

 

Придържането на твърдата лула или цигаре със зъбите представлява хронична травма, която води до болезненост и повишена зъбна подвижност и дори загуба на съответните зъби в дългосрочен план. От друга страна изключителните вреди, които нанася тютюневия дим на целия организъм и локално в устната кухина, могат да се изразят в развитието на редица новообразувания по лигавицата, дори със злокачествен характер.

 

6. Дишане през устата

 

Когато липсват промени в горните дихателни пътища, устното дишане се дължи изцяло на вреден навик. То води до изсушаване на зъбните повърхности и предразполагането им към развитие на кариес, а при децата до недоразвитие на горната челюст и нейната компресия.

 

Справянето с тези проблеми често е въпрос на поставяне на ясни цели и силна воля, но в други случаи са необходими многобройни консултации с денталния лекар. Състояния като бруксизма изискват понякога и мултидисциплинарен подход с участие на различни специалисти.