Холтер електрокардиография – кога и как се използва?

Електрокардиографското изследване с Холтер монитор (наричано често Холтер-ЕКГ) представлява запис на електрическата активност на сърдечната дейност за 24 часа. Осъществява се посредством малко устройство, преносимо обикновено на кръста под дрехите на човек и свързано с електроди, които са закачени с лепенки към гърдите. Изследването е с висока информативна стойност, нерядко спомага за поставяне на правилната диагноза и е в голяма помощ на лекуващия лекар вече над половин век.

 

Кога се предпочита Холтер-ЕКГ пред стандартен запис?

 

 

Нерядко стандартната електрокардиограма (ЕКГ) не може да бъде достатъчно информативна поради недългия си запис. От друга страна, не всяко болестно състояние може да се прояви винаги в болничния кабинет, когато се прави ЕКГ. Тогава в съображение влиза Холтер-електрокардиографията.

 

Основание за назначаване на това изследване има при състояния, които се проявяват в ограничени, нерегулярни моменти на деня. Такива могат да бъдат периодични ритъмни нарушения, забързан или забавен пулс, както и необяснимо „прималяване” или загуба на съзнание.

 

Осъществяването му е уместно също и при оценяване на периодична сърдечна болка, задух или тежест в сърдечната област. След прекаран инфаркт на миокарда или поставен пейсмейкър по преценка на лекаря може да се наложи също по-продължително мониториране на сърдечната дейност.

 

Особености на процедурата и правила, които е важно да се спазват от пациента

 

 

Изследването е напълно безопасно и безболезнено. Може единствено да доведе до лек дискомфорт, поради естествената склонност на пациентите да предпазват устройството от повреждане. Поставянето и свалянето на апарата се осъществяват в лекарски кабинет, но е важно самият запис да обхване естественото ежедневие на пациента – работа, почивка, сън. Не бива да се ограничават тенденциозно ежедневните дейности, защото това може да представи състоянието на пациента фалшиво по-добро от реалното.

 

Необходимо е успоредно със записа да се води дневник на извършените дейности, часовете им, както и моментите на заспиване и събуждане. В него трябва да се отбележи и ако има някакви оплаквания или извънредни ситуации, както и часовете и вида на приеманите лекарства. Този дневник впоследствие се съпоставя със записа и спомага за разчитането му.

 

Записът на електрическата активност на сърцето, отчетен от холтера, може да бъде повлиян от външни електрически и магнитни устройства. За да се избегне това, през съответните 24 часа трябва да се стои на дистанция от магнити, микровълнови печки, метални детектори. Мобилните телефони също да се държат с отстояние около половин метър от тялото и ако може да се използват слушалки. През съответния ден трябва да се избягват електрически самобръсначки, електрически четки за зъби и други подобни.

 

Важно е и предпазването на устройството от намокряне и механичен удар. Дрехите за деня също трябва да са съобразени с изследването – да бъдат удобни и широки.

 

Анализирането на резултатите се осъществява от специалист кардиолог след обработване на записа от компютърна система. Това изисква времеви период поне няколко часа.

 

 

Какви видове записи има и какво е бъдещето пред тези технологии?

 

 

Освен стандартни Холтер монитори, осъществяващи електрокардиографски запис на сърцето, съществуват и такива за продължително мониториране на артериалното налягане. Съществуват Холтери, които освен автоматичен режим имат възможност за запис в отделни моменти, преценени от пациента. Изследването може да се осъществи на възрастни, деца, дори новородени.

 

Бъдещето е на апарати, които могат да правят записи месеци, дори години. Някои видове могат да се имплантират в тялото, директно под кожата. Освен записа на електрическата активност на сърцето някои апарати са директно свързани с монитор по типа на телемониториране, като информацията директно се предава в специализиран център, където се осъществява контрол над състоянието на пациента.