Скъсване на менискуса
Менискът е парче здрав хрущял с дисковидна форма, който намалява стресовото натоварванв вътре в колянната става. Всяко коляно има един латерален (външен) мениск под външната издутина
на бедрената кост и един медиален (от вътрешната страна) мениск, разположен под вътрешната издутина на бедрената кост.
Всеки мениск играе ролята на естествена „възглавничка“ между бедрената кост и големия пищял на подбедрицата. Двете „възглавнички“ възпрепятстват бързото износване на ставата,
като не позволяват съществено триене между бедрената кост и костите на
подбедрицата. Менисците също така поемат голяма част от рязкото
натоварване при скачане и приземяване на крака.
Повече информация за анатомия на:
-ставите – общо
-ставите на краката
Менискът може да се скъса под влиянието на режещи сили на ротация, които въздействат на коляното при резки и бързи движения. Това е особено често срещано в спортове,
които изискват бързи движения и реакция. Двата мениска могат лесно да
се скъсат при осъществяване на ротация в коляното, докато същото носи в
момента тежестта на тялото (опорен крак).
Частично или пълно скъсване на мениска може да възникне,
когато човек рязко усуква или завърта горната част на крака, докато
ходилото остава неподвижно (например когато дриблирате около противника
си при игра на баскетбол или се извръщате за да ударите топката на
корта). По-висока честота на тази травма се наблюдава с напредването на
възрастта и настъпването на износване на лежащия под мениска ставен
хрущял.
В един и същи мениск може да има повече от едно скъсване.
Ако разкъсването е малко, менискът остава свързан към предната и
задната част на коляното, а ако разкъсването е голямо, менискът може да
остане прикрепен на тънко „краче“ или да се скъса изцяло. Тежестта на
разкъсването зависи от разположението и големината му.
Ако разкъсването е малко, менискът остава свързан към предната и
задната част на коляното, а ако разкъсването е голямо, менискът може да
остане прикрепен на тънко „краче“ или да се скъса изцяло. Тежестта на
разкъсването зависи от разположението и големината му.
Общо взето, скъсването на мениск предизвиква известна болка, особено при изправяне на коляното. Болката може да бъде лека и контузеният да продължи заниманието си. Силна болка може да
възникне ако парченце от мениска се“заклещи“ между бедрената кост и големия пищял на подбедрицата.
Подуване на ставата може да се развие много бързо ако са
засегнати кръвоносни съдове или няколко часа по-късно, когато ставата
се пълни с течност, произведена от тапициращата ставната кухина синовия
като израз на възпаление. Обикновено отокът настъпва до 12-ия час.
Болният със скъсване на мениска може да изпита внезапно усещане за пукане при определено движение в коляното. Освен отока и затоплянето, други често появяващи се симптоми са чувството за
блокиране на коляното или чувство за нестабилност.
Понякога травмирано в миналото коляно, но нелекувано, става болезнено
месеци или години по късно, особено ако се случи повторна травма.
След травматично увреждане коляното може да прищраква, блокира и създава чувство за несигурност и слабост. Стържене или изкривяване
встрани също може да са симптоми на скъсан мениск. Понякога симптомите
на менискално скъсване могат да отминат от самосебе си, но по често
остават постоянни или се появяват отново и изискват лечение.
Ако скъсването е малко, а болката и другите симптоми
отшумят, лекарят може да предложи неоперативно лечение – в случая
система упражнения за заздравяване на мускулатурата около коляното.
Най-добре е в началото тези упражнения да се изпълняват под
ръководството на Вашия лекар или физиотерапевт, което ще гарантира, че
изпълнявате упражненията правилно и сте предпазени от повторение на
травмата. Това лечение може да включи и временна шина (средство за
обездвижване на крака). Този подход е най-ефективен при малки
разкъсвания (5 мм. или по-малко), близо до края на мениска, където
заздравяването е много добро, или при лица, които не са подходящи за
хирургично лечение.
Ако увреждането на мениска е по-обширно, лекарят може да проведе артроскопска хирургична намеса – чрез видео-асиситирания метод артроскопия
– или „отворена“ хирургична намеса за да прецени каква е степента на
увредата и да ликвидира разкъсването. Лекарят може да зашие менискът
обратно на мястото му (при разкъсвания с големина 1-2 см.), ако
пациентът е относително млад, разкъсването е в зона, където
кръвоснабдяването е добро и връзките (лигаментите) са здрави. По този
начин, млади спортуващи хора са способни да подновят активна спортна
дейност с оперативна намеса, която съхранява и поправя мениска.
При пациенти в по-напреднала възраст или когато
разкъсването е в зона, където кръвоснабдяването не е добро, лекарят
може да отреже малка част от мениска за да изравни повърхността му.
„Шлифоването“ на ръбовете на разкъсването позволява ставните
повърхности да се плъзгат плавно. В някои случаи лекарят премахва целия
мениск. При такива обстоятелства има по-голяма вероятност в това коляно
да се развият дегенеративни промени (белези на износване) като артроза
на коляното.
Напълното премахване на мениска се „запазва“ като последно средство при разкъсвания, които не могат да се повлияят по друг начин.
Ако лекарят прецени, че се нуждаете от хирургична намеса за
корекция на скъсан мениск, то тя обикновено може да се извърши чрез артроскопия (камера-асистирана хирургия на ставите) и то в рамките на еднодневен болничен престой.
Понастоящем провеждани медицински изследвания в тази област
проучват процедура, наречена „алографт“ (присаждане от чуждо тяло), при
която ортопедът замества мениска с материал от мениск на труп.
Присаденият мениск, обаче, е лесно уязвим и може да се свие или лесно
да се скъса. Изследователи правят опити да заместят увреден мениск с
изкуствен такъв, но за сега успехът в тази област е дори по-несъществен
отколкото при присаждането.
