Безплатна доставка над 99лв

Синдромът на дразнимото черво или т.нар. колон иритабиле представлява нарушение в чревния мотилитет, което се проявява с рецидивиращи гастроинтестинални нарушения без наличието на органични причини.

Заболяването е широко разпространено в световен мащаб. По-често боледуват жените. Обикновено първите симптоми се появяват на 30-50 годишна възраст.

Все още не са изяснени точните механизми на
възникване на заболяването. Най-често се дискутират следните възможни
етиологични фактори:

-стрес
-психически проблеми
-предхождаща тежка гастро-интестинална инфекция
-непоносимост към определени храни

Най-вероятно
за проявата на заболяването са необходими съчетанието на няколко
фактора, които заедно да доведат до характерната клинична картина на
синдрома на дразнимото черво.

Най-често болестта протича със следните оплаквания:

-болка или дискомфорт в корема – най-често в областта на пъпа, която намалява за кратко след дефекация
-подуване на корема
– обикновено се появява пред деня, докато сутрин липсва. Дължи се на
намаления толеранс към произвежданите в червото газови колекции, а не
на повишеното им образуване.
-редуване на запек с диария
– обикновено запекът (под запек се има предвид по-малко от 3 дефекации
на седмица) е продължителен и мъчителен. Често той се съпровожда с
упорити и болезнени позиви за дефекация. Често изпражненията са твърди
или изтънени като молив. След упорития запек следва период на диария,
придружен с множество газове.
-горно-диспептични оплаквания – парене, гадене, повръщане. Те се срещат значително по-рядко.

Характерно за заболяването е обострянато на симптомите по време на стрес, при менструален цикъл.
Лечението на синдрома на дразнимото черво е продължителен процес.
Обикновено той включва прилагането на различни медикаментозни средства
и  на някои психологични подходи. Най-важно е правилният режим на хранене.
Храненето трябва да е бавно, продължително и по възможност през равни
интервали. Трябва да се избягват газирани напитки, изкуствени
подсладители, кофеин, алкохол, мазна храна, фасул.
Още в началото е удачно прилагането на фибри, които не само подпомагат чревния пасаж, но и  намаляват дехидратацията на фекалиите и нормализират консистенцията им.
В
някои случаи се използват и мускулните релаксанти, които намаляват
моторната активност на червата и така подобряват оплакванията.
Особено полезно при пациенти, при които се наблюдава обостряне на оплакванията по време на стрес, е психотерапията.
Установено
е, че в 33% от случаите симптомите, свързани със синдрома на дразнимото
черво, намаляват постепенно и изчезват с времето при правилно
провеждана терапия

Вашият коментар