Разхлада в реката ни заразява с лептоспироза

Лептоспироза е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от патогенните подвидове на бактериите от род Leptospira. Те принадлежат към една сериозна група бактерии – спирохетите – събрала в себе си причинителите на сифилиса, лаймската болест и лептоспирозата. Заболяването лептоспироза обикновено протича като леко фебрилно състояние, но в около 10% от случаите води до по-тежката болест на Weil-Василев.

 

С какво се отличава Лептоспирата?

 

За нуждите на практиката този голям род е разделен на два вида, болестотворен от които за човека е Leptospira interrogans. 

 

Тези бактерии представляват едни много тънки и дълги извити спиралки – те са толкова тънки, че не могат като другите бактерии да бъдат видяни на обикновен микроскоп. Освен това са и сребролюбци – импрегнирани със сребро, те стават по-достъпни за наблюдение. Който иска да ги види в действие трябва да може да ги наблюдава на така нареченото тъмно зрително поле.

 

Лептоспирите имат спираловидна форма и извършват непрекъснато спираловидни движения – подобни на въртящ се тирбушон. Оптималната температура за развитието им е 28-30 градуса по Целзий, което ги отличава от повречето причинители, които ни нападат.

 

Къде битуват и как се заразяваме?

 

Лептоспирозата е зооантропоноза – инфекция по животните, която обаче при възможност може да зарази и човека. Самият човек, при боледуване, много рядко е източник на инекция за други хора. Плъховете са най-важният естествен резервоар на тези бактерии. С тях те формират особена форма на симбиоза и лептоспирата живее в техните бъбреци в продължение на години.

 

За това и най-честото място на заразата е замърсена с урина вода. Обикновено това са местата на сладките водоеми – реки, езера, блата. Всеки контакт не само с урина, но и кръв и тъкани на болни животни може да е заразен за човека. Докато си газим най-безгрижно в реката на село, лептоспирите със своите движения и малки размери навлизат в кожата ни през микроабразии и невидими за нас наранявания, както и през лигавиците и конюнктивите. 

 

Рискови групи са хората с професии в рибарството, фермерството, канализационните работници, миньори, ветеринари и други. Заразяванията имат епидемичен характер, най-често през лятото след обилни валежи.

 

Как протича лептоспирозата?

 

След инкубационен период от 4 до 20 дни, най-често около 10, заболяването дебютира с леко фебрилно състояние в 90% от случаите. Характерно за лептоспирозата е бифазното протичане. 

Първа фаза – септична – причинителят се е разпространил по кръвен път в организма. 

Характерно за тази фаза е рязко повишаване на температурата, втрисане, мускулни болки – особено в областта на прасците, гърба и корема, нетърпимо главоболе, повръщане и пълно изтощение на болния. В повечето случаи се появява и бързопреходен макуло-папулозен обрив.

 

След 5-7 ден температурата рязко спада, с което заболяването преминава, освен за малката част от болните (10%), за които следва втора фаза:

Втора фаза – имунна – при нея има разнообразно и тежко органно засягане. Някои от реакциите се свързват с изработените антитела срещу бактериите. Налице са увреждания в ендотелните клетки на кръвоносните съдове.

 

Този процес най-често засяга белите дробове – с огнищни или масивни кръвоизливи в алвеолите, бъбреците – с възпаление и некроза на тубулите им и черния дроб – със задръжка на жлъчката и умерена увреда на клетките му. Изразът на тези поражения върху болния е холангиохепатит, жълтеница, остър нефрит с остра бъбречна недостатъност, менингит.

 

Прогнозата, особено за втора фаза, е много сериозна – смъртността може да достигне до 10-15% поради тежките кръвоизливи. За съжаление, поради отслабените мерки по дератизация и профилактика заболяването зачестява в България. 

 

Диагноза – ранната такава се поставя по данните за контакти със сладък водоем или рискова професия, както и основни оплаквания – температурата, болките в прасците, лабораторна находка за бактериална инфекция. 

 

Лечението е с антибиотик за 1 седмица на леките форми, а пациентите с болестта на Weil-Василев подлежат на спешна хоспитализация и не само на антибиотично лечение, но и на общо такова, изискващо понякога реанимационни мероприятия.

 

Профилактиката е ограничена. Болестотворната за човека Лептоспира има повече от 200 подвида и дори и боледуване от един не ни дава имунитет при заразяване с друг. Това ограничава и възможностите на ваксините. Прилага се антибиотична профилактика при кратко пребиваване във високорискови райони.