Остър цистит

Острият цистит представлява остро неспецифично възпаление на лигавицата на пикочния мехур.

Причинители на острия цистит са голям брой микроорганизми. Най-често
се изолира Е.coli, нерядко се срещат Proteus, P. aeroginosa, Klebsiella
и др. Обикновено инфекцията прониква по възходящ път, което обяснява
по-голямата честота на циститите при жените поради късата уретра.
Възможно е проникване по низходящ път от инфекции на бъбреците, както и
по кръвен път или по съседство от възпалителни процеси в малкия таз.

Острият цистит обхваща цялата повърхност на лигавицата, която е
оточна, силно зачервена, с разширени кръвоносни съдове.

Основните симптоми на острия цистит са:

– често уриниране с отделяне на малко количество урина (полакиурия)
– болезнено уриниране (дизурия)
– никтурия
– чувство за непълно изпразване на пикочния мехур
– тежест в областта на таза

Оплакванията
обикновено започват внезапно. Пациентите съобщават за чести позиви за
уриниране, придружени от чувство за парене и болки в уретрата. В
периодите между отделните уринирания силната болка стихва за кратко, но
остава чувството за тежест в областта на пикочния мехур. Наблюдават се
и промени в урината, която става мътна, с „парцалчета“, розова,
понякога се установява значително кървене. Обикновено не се наблюдават
висока температура и общи прояви. При изследването на урината се
откриват левкоцити, албумин, често и еритроцити.

Основно за поставяне на диагнозата е микробиологичното изследване на
урината, като първото вземане на урокултура трябва да бъде преди
началото на антибиотичната терапия, тъй като, след започнало вече
лечение с антибиотици, резултатът от изследването може да бъде фалшиво
отрицателен и да не се изолира конкретният бактериален причинител на
заболяването.

Лечението на
острият цистит трябва да започне веднага след поставянето на
диагнозата, дори преди да се получи резултатът от урокултурата.
Антибиотикът може да се приложи еднократно във висока доза, или в
средни терапевтични дози в продължение на 7-10 дни. Препоръчва се
използването на широкоспектърни антибиотици. Ако до 2-3 дни след
началото на лечението няма подобрение и оплакванията продължават е
уместно да се замени антибактериалния препарат, като новият антибиотик,
който ще се прилага трябва да бъде съобразен с антибиограмата.
Прилагат
се и медикаменти, които да облекчат субективните оплаквания –
аналгетици и спазмолитици. Необходимо е да се избягват дразнещи храни,
студ, влага, физически натоварвания.