На колко и какви безплатни профилактични прегледи имаме право?

Съгласно Закона за здравето държавните органи и институции планират, разработват и провеждат политика, насочена към опазване здравето на гражданите, чрез осигуряване на здравословна жизнена среда, обучение за здравословен начин на живот и здравна профилактика.

 

Профилактичните прегледи и изследвания са насочени към ранното откриване на редица заболявания, които застрашават здравето и живота на човека.

 

За здравноосигурените български граждани над 18-годишна възраст – независимо дали са диспансеризирани или не, Националната здравноосигурителна каса заплаща един задължителен профилактичен преглед годишно.

 

Профилактичният преглед, проведен от общопрактикуващия лекар, включва клиничен преглед за изясняване на здравословното състояние.

 

В Националния рамков договор за медицински дейности са посочени редът и условията за осъществяване на профилактиката от общопрактикуващите лекари и специалистите, както и обемът и видът на извършваните профилактичните дейности, които Националната здравноосигурителна каса заплаща.

 

Според законодателството на осигурено лице не може да бъде отказано извършването на профилактичен преглед. Нещо повече – самите граждани трябва активно да желаят и инициират осъществяването на такъв преглед, с оглед ранното откриване на заболявания и минимизиране на последствията от възникнали и вече доказани такива.

 

Лицата, които не се явят на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация, се наказват с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно неявяване – от 100 до 200 лв. НЗОК заплаща на лечебните заведения, с които има сключен договор, осъществените профилактични прегледи на здравносигурените лица.

 

При провеждането на профилактичен преглед на здравноосигурено лице пациентът може да попадне в рискова група, с оглед профилактиката на социалнозначими и приоритетни за страната заболявания. В тази връзка общопрактикуващият лекар формира следните рискови групи: сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, злокачествени новообразувания.

 

Специална програма, част от рамковия договор, е посветена на наблюдението на бременните. При първото посещение акушер-гинекологът най-напред определя в кой месец е жената и кога е терминът на раждането. Установява се дали пациентката има хронични заболявания, пуши ли, злоупотребява ли с алкохола и има ли вредни навици.

 

Важно е да се уточни и как са протекли предишните бременности, ако е имало такива.

 

Пак при първата среща със специалиста той назначава изследване на хемоглобина, еритроцитите, левкоцитите и още няколко други кръвни показателя, както и на урината и скоростта на утаяване на еритроцитите.

 

Пак по време на първото посещение пациентката се изследва за сифилис, хепатит В, ХИВ вирус, изследва се и влагалищният секрет, прави се и цитонамазка.

 

Още през първите три месеца след зачеването е предвидено да се определи кръвната група на майката и резус факторът . Ако той е отрицателен и жената е била бременна преди това, то задължително подлежи на проследяване на антителата в кръвта . Това се прави три пъти. Толкова пъти се изследва и плодът с ултразвук.

 

Сърдечната дейност на плода започва да се контролира от петия месец.

 

Иначе най-много и чести профилактични процедури са предвидени за българчетата до 1 година. Педиатърът трябва да посети бебето у дома в първите 24 часа след изписването от родилния дом и още веднъж между 14-ия и 20-ия ден, за да види как се развива то.

 

Всеки месец от първата му годинка медикът трябва да измерва ръста и теглото на малкия пациент, да следи психическото му развитие. Два пъти годишно, при навършване на шестия месец и на една година, трябва да се изследват хемоглобинът, еритроцитите, левкоцитите и още няколко други кръвни показатели.

 

Пак до първата годинка се поставят 15 вида имунизации срещу заболявания като хепатит, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенца тип В, пневмококови инфекции. През шест месеца се извършват ехографски изследвания, обща оценка на слуха и зрението и други.

 

При децата между 1 и 2 години продължава следенето през три месеца на ръста, теглото и обиколката на гърдите им. Предвидени са пет имунизации. Във възрастта между 2 и 7 години пак се налага проследяване на растежа и теглото, един път годишно се прави оценка на психическото здраве и на зрителната острота. Изследват се и кръвните показатели.

 

При българчетата от 7 до 18 години е предвидено да се мерят ръста, теглото и гръдната обиколка, артериалното налягане, да се оцени физическото развитие, зрителната острота и цветоусещането, да се види има ли отклонения в развитието на опорно-двигателната система.

 

Задължителният годишен профилактичен преглед за всеки един осигурен българин над 18 г. предвижда следното да се изчисли индексът му на телесна маса, да се направи оценка на психичното състояние, да се измери зрителната острота, артериалното налягане, да се направи електрокардиограма и да се изследва урината.

 

С последната процедура се установяват стойностите на протеина, глюкозата, кетонните тела, билирубина, а кръвната захар се изследва, ако у пациента се наблюдават рискови фактори като хипертония, затлъстяване, наследствена предразположеност към диабет и други.

 

Пълна кръвна картина се прави веднъж на пет години при мъжете и жените между 30 и 45 г. Всяка година българките над 30 трябва да се подлагат на мануално изследване на гърдите.

 

Веднъж на пет години мъжете над 40 се подлагат на изследване за холестерола и триглицеридите.

 

Представителите на силния пол, които са над 50, веднъж на две години се подлагат на кръвния тест PSA, диагностициращ рак на простатната жлеза, а жените от 50 до 69 години отиват при специалист за мамография на млечните жлези.

 

За българите над 65 е задължително всяка година да разберат резултатите от пълната кръвна картина, а един път на пет години – холестерола и триглицеридите.

 

За да бъде подобрена информираността на гражданите за обхвата и честотата на профилактичните прегледи, всеки общопрактикуващ лекар е длъжен да поставя на общодостъпно място в лечебното заведение информация относно вида и честотата на профилактичните прегледи и изследвания, на които подлежат лицата над 18-годишна възраст.