Лекари и пациенти искат промени в Позитивния списък

Административни пречки застрашават здравето на хора с хронична бъбречна недостатъчност, алармират специалисти нефролози и представители на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания. 

 

В тази връзка те предлагат еритропоетините, които се използват за лечение на състоянието, да бъдат разделени в отделни групи на позитивния лекартсвен списък. 

 

Еритропоетините са лекарствени продукти, стимулиращи еритропоеза. Медикаментите се делят на кратко- и дългодействащи и представляват различни терапевтични подходи при лечението на анемия при страдащи от хронична бъбречна недостатъчност. Към момента двата вида медикаменти са в една и съща група в позитивния лекарствен списък, като предвид законовата уредба у нас, НЗОК може да заплаща на 100% само най-евтиният медикамент в групата. 

 

Така при появата на пазара на биоподобни средства на краткодействащите еритропоетини в предстоящите месеци, или при намаляване на цените им, пациентите ще са принудени да се лекуват само с краткодействащ еритропоетин. 

 

Според пациентски организации и лекари подобна ситуация застрашава здравето на над 1200 души, които в момента се лекуват с дългодействащия вид на медикамента. 

 

Краткодействащите и дългодействащите еритропоетини обаче не са взаимно заменяеми и лекарят следва да има възможност да назначи индивидуално лечение на пациента, в зависимост от медицинските показания. 

 

Дългодействащите еритропоетини се различават от обикновените краткодействащи, тъй като те са съзададени с цел гарантиране поддържането на стабилни нива на хемоглобина и червените кръвни клетки в организма на болния от хронична бъбречна недостатъчност. Честата промяна на тези нива води до увеличение на хоспитализацията и смъртността сред пациентите с тези заболявания, обяснява проф. д-р Емил Паскалев, началник клиника по нефрология и трансплантация към УМБАЛ „ Александровска”.

 

Хората с бъбречна недостатъчност се нуждаят и от двата вида еритропоетини, в зависимост от различната сложност и степен на хроничното бъбречно заболяване, пояснява доц. Борис Богов, началник клиника по нефрология към УМБАЛ „Александровска”.

 

Лечението на 100% от пациентите само с краткодействащ еритропоетин ще бъде прецедент в световен мащаб, ако Комисията по цени и реимбурсиране не реши еритропоетините да бъдат разделени в отделни групи, отбелязват лекарите. От август 2011 г. насам са подадени множество писма и становища от Българско нефрологично дружество, националните консултанти по нефрология и диализа, експерти и пациентски организации за спешна необходимост от разделяне на еритропоетините в отделни групи. Досега обаче разрешение на проблема няма.