Първите писмени данни за заболяването датират от 1500г. пр. н.
е., като за съществуването му се споменава още в египетските папируси.
Най-висока честота по географски признак карцином на простатата отбелязва в скандинавските страни, а най-югоизточна Азия(Виетнам, Тайван, Индонезия).
Негроидната раса заболява най-често, а представителите на жълтата раса най-рядко. За България карцином на простатата е на трето място като причина за смърт от злокачествени
заболявания при мъжкия пол.
Следните фактори се обсъждат като значими за развитието на карцином на простатата:
Различните клинични прояви на карцинома на простатата са нетипични и
зависят от стадия на развитие на тумора и степента му на инвазия в
съседните аатомични структури:
-болка –ретропубично или с ирадиация към перинеума
-дизурия (полакиурия, никтурия, ретенция)
-неврогенни смущения
-циркулаторни смущения (тромбофлебити, лимфостаза и др.)
-хематурия и/или хемоспермия
Оперативното лечение –радикалната
простатовезикулектомия до стадий Т1-2 No -1Mo води до излекуване. Често
този тип операция е съчетана с лимфаденектомия. При напредналите форми
на развитие на карцином на простатата се извършват най-често палиативни
операции, които целят да възстановят в максимална степен дренажа на
урината-цистостомия, уретерокутанеостомия, нефростомия – уни- или
билатерална, фиксиране на Double „J“, след извършване на
дезобструктивен тур, пулпектомия.
Криохирургия на простатната жлеза ,хипертермия на простатната жлеза.
Медикаментозното лечение на карцинома на простатната жлеза
се изразяа в употребата на естрогенни препарати – Honwan,
Progynon-Depot, агонисти на LHRH – Zoladex, Decapeptyl, антагонисти на
LHRH – Оrimetene, антиандрогени – Androcur, Casodex, Anandrone,
цитостатици – Estracyt.
Радиотерапия – използват се I-125, Ir-192, Au-198