Заболявания на хранопровода
Хранопроводът (езофаг) е кух тръбест орган, част от
храносмилателната система, които представлява връзката между гълтача
(фаринкса) и стомаха. Дължината му е приблизително равна на 24 см.
Започва от горния езофагеален сфинктер, навлиза в гръдната клетка,
разположен зад трахеята, в коремната кухина навлиза през отвор в
диафрагмата (hiatus oesophageus). Връзката между стомаха и хранопровода
се нарича гастроезофагеална връзка. Преди свързването на хранопровода и
стомаха се намира т. нар. долен езофагеален сфинктер. Неговото
предназначение е да не допуска връщане на кисело стомашно съдържимо в
хранопровода. При ред болестни състояния, по една или друга причина той
не може да изпълнява тази си функция.
Стената на хранопровода е изградена от вътрешен лигавичен
слой (т.нар мукоза) и два мускулни слоя (циркулярен и надлъжен), и за
разлика от останалите части на храносмилателния канал няма външен
серозен слой. От тук идва опасността при увреда на стената, съдържимото
му да попадне в средностението (участък от гръдната клетка, разположен
между двата бели дроба, наречен още медиастинум) създавайки живото
застрашаващо заболяване известно като медиастинит.
Друга анатомична особеност на хранопровода е венозният му отток,
чрез който се осъществява връзка между вратната вена (v. Portae),
събираща кръвта от нечифтните коремни органи и носеща я към черния
дроб, и горната куха вена. Тази „връзка“ е известна като порто-кавална
анастомоза. Когато по някаква причина (най-често заболяване на черния
дроб) венозният отток по вратната вена е затруднен, кръвта се насочва
към горната куха вена по пътя на тази връзка. Вените на хранопровода се
разширяват и стават лесно раними, появяват се т.нар. варици на хранопровода, чието
най-сериозно, но за съжаление доста често, усложнение е кръвоизливът.
Мускулните спазми на хранопровода обикновено се усещат като болка зад гръдната кост, съвпадаща с моменти на затруднено преглъщане на течност, особено ако са горещи или много студени, и
твърда храна. Болката може да се появи и през нощта, и дори да е толкова силна, че да събуди болния.
Спазмите обаче могат да се появят и без да са свързани с
храненето. Това може да стане по време на натоварване. Болката може да
се разпространява към гърба, шията, долната челюст. Когато се появяват
нощем, тези болки се повлияват добре от нитроглицерин. Всичко това може
да затрудни диагнозата на езофагеалния спазъм и да наложи разграничаването му от исхемична болест на сърцето
(стенокардия, състояние свързано със заболяване на сърцето, и по-точно
адекватната му кислородна набавка). С течение на времето това нарушение
може да доведе до ахалазия, състояние, при което моториката на
хранопровода е нарушена в тежка степен.
Езофагеалн спазъм
Лечението на езофагеалния спазъм често е предизвикателство. Могат да се прилагат нитрати (с дълго или късо действие) , Са-антагонисти (Дилтиазем), антидепресанти (Имипрамин),
инхибитори на протонната помпа (Омепразоли) и др. С цел да се намалят симптомите. Понякога се налага да се използват и силни обезболяващи.
Понякога стеснението може да се преодолее чрез раздуване на балон в хранопровода (пневматична дилатация) или да се поставят разширителни приспособления (дилататори). Понякога се налага
хирургично разрязване на мускула по дължина, ако останалите по малко радикални методи не дадат резултат.
Ахалазия (кардиоспазъм, мегаезофагус) – заболяване,
при което перисталтичните вълни на хранопровода са много намалени, и
долния езофагеален сфинктер не може да се отпуска достатъчно и
координирано.
Ахалазията е резултат от разстройството във функцията на инервиращите хранопровода нерви, които отговарят за ритмичните контракции, образуващи нормалните перисталтични вълни. Причината за
това нарушение не е съвсем изяснена.
Дивертикулите са по същество саковидни разширения на хранопровода,
които в редки случаи могат да са причина за затруднено преглъщане. По
причина за появата си дивертикулите могат да се разделят на тракционни
(поради теглене на стената от вън) и пулсионни (поради повишено
налягане отвътре). Според местоположението си биват:
-фарингеални (в началото на хранопровода)
-епибронхеални (в средната 1/3, най-често тракционни)
-епифренични(непосредствено над ДЕС)
Фарингеалният дивертикул , наречен Ценкеров дивертикул, е
най-честият дивертикул на хранопровода. Основната причина за появата на
фарингеалния и епифреничния дивертикул е нарушение в координацията
между акта на гълтането и отпускането на сфинктерите. Могат да се
появят при езофагеалния спазъм както при ахалазията и нарушенията в
крикофарингеалния мускул. Епибронхиалните дивертикули се дължат по
често на възпалителни сраствания със съседни органи (напр. трахея) и
теглене отвън.
В голям дивертикул може са се задържат несмлени хранителни маси. Последствията са сходни като при вече описаните болести водещи до задържане на храна в хранопровода, които бяха описани
по-горе- аспирация по време на сън, аспирационна пневмония и.др. Много рядко може да се появи и затруднено преглъщане.
Диагнозата отново де поставя най-добре на рентгеново изследване с бариев контраст и проследяване на акта на гълтането.
Лечението се налага когато се появят симптомите. Дивертикулът може
да се премахне хирургически. Ако е предизвикан от друго заболяване
(ахалазия, дифузен езофагеален спазъм) се налага неговото лечение.
