Заболявания на вътрешното ухо – тимпаногенен лабирингит, болест на Мениер

Заболяванията на вътрешното ухо са много и разнообразни. Те протичат с някои общи симптоматични комплекси, които водят до значително задълбочено диагностициране.

 

1. Тимпаногенен лабирингит

 

Тимпаногенният лабиринтит е остро възпалително заболяване на вътрешното ухо. Обикновено се развива вторично по следните три начина.

 

Тимпаногенният лабиринтит може да се развие като последствие на остро или хронично възпаление на средното ухо. Заболяването може да се развие и като усложнение на менингит, където придобива названието менингогенен лабиринтит. Някои от по-тежките инфекциозни заболявания, ангажиращи организма, може да засегнат вътрешното ухо и да се развие третата най-честа причина за лабиринтит – метастатичен лабиринтит.

 

Възпалителният процес може да бъде ограничен или обширен – дифузен лабиринтит. В зависимост от патологичния процес се различават три основни форми – серозен, гноен и некротичен лабиринтит.

 

Клиничната картина е много характерна. Признаците и на трите форми на заболяването са почти еднакви. Срещат се симптоми за болка и покачване на температурата. В началото има само поява на локално дразнене на лабирионта. Такива данни се извличат от симптомите на световъртеж, гадене, повръщане, шум в ушите, намаление на слуха и нарушения в равновесието. Всички форми на заболяването могат да предизвикат опасни усложнения с черепна локализация. Възможните усложнения са абсцес на малкия мозък и остра тромбоза на кавернозния синус.

 

Поставянето на диагнозата се осъществява от опитни невролози и специалисти по  ушни, носни и гърлени болести. Прилагат се методи за установяване на неврологичното състояние и наблюдение на вътрешното ухо чрез отоскопия. При тежките гнойни усложнения може да се проведат рентгенови изследвания, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

 

Лечението на това заболяване е предимно консервативно. В някои редки случаи, като тежко усложнение с гнойна находка, може да се извърши оперативна корекция, което въпреки всичко може да доведе до развитие на частична или тотална глухота в засегнатото ухо.

 

2. Болест на Мениер

 

Болестта на Мениер е другата най-често срещана диагноза от номенклатурата на заболяванията на вътрешното ухо. Това отново е вид периферна вестибулопатия, която се развива като невъзпалително заболяване на вътрешното ухо. Причините, поради които може да се развие болестта, са многобройни. Основен фактор за развитие на Мениеровата болест или мениеровия синдром са нарушенията в кръвооросяването на вътрешното ухо и по-специално спазмите на кръвоносните съдове. При тези нарушения се развива увеличена продукция на течност във вътрешното ухо, поради което се покачва налягането във вътрешното ухо. Друга патогенетична причина за повишено вътреушно налягане може да бъде нарушената резорбция на физиологичната течност във вътрешното ухо.

 

Сред най-честите причинители на заболяването се отчитат никотиновите предизоровки при пушачи, хронична психическа и физическа преумора, психически травми, а в някои случаи дори и съществуващи алергии.

 

Клиничната картина е типична и според водещи специалисти по неврология и по ушни, носни и гърлени болести, всеки човек поне веднъж в живота си „опитва вкуса“ на Мениеровата болест. Клиниката се представя от пристъпи, които обикновено настъпват спонтанно, без да има настояща инфекция и възпаление в средното ухо. Кризите се съпровождат със силен световъртеж, гадене, повръщане, шум в ушите и намаление на слуха в засегнатото ухо. По-рядко се среща главоболие, но при хистериозен пристъп в комбинация с класически мениеров синдром, главоболието може да бъде чест белег и да се проявява в челните дялове на главата или изолирано в слепоочието от страната на засегнатото ухо. Възможна е появата на спонтанен нистагъм и тотално нарушение на походката, прогресиращо до състояние, в което болните буквално не могат да се изправят от леглото, а в самото легло заемат принудителна поза.

 

Лицето на пациентите обикновено изглежда бледо, често се съпровожда с обилно отделяне на пот, забавен пулс – брадикардия, а позата в леглото обикновено е лежане на засегнатата страна. Всяко, дори елементарно движение, най-вече при снемане на неврологичен синдром с характерните проби на Ромберг и Унтенберг, пациентите получават силна криза и не могат да извършват никакви действия, заради нарушенията в координацията.

 

Пристъпите на Мениеровата болест могат да траят от няколко минути до няколко дни или седмици. Периодите на ремисия са с различна продължителност, но е възможна проява на рецидив в много лек вариант, който пациентите да не регистрират като криза, поради тежестта на рецидивната фаза.

 

Пациентите обикновено са със синдром на социопатия, асоциалност и анхедония. След рецидив на няколко пристъпа поред, без да се предприеме терапевтично овладяване, слухът може да се увреди и да остане трайно намален.

 

Лечението на заболяването е особено сериозно и трябва да се провежда от невролози и специалисти по ушни, носни и гърлени болести. В терапевтичната схема се включват медикаменти със съдоворазширяващ ефект – винпоцетин по 20 мг дневна доза, ноотропни продукти и специфични лекарствени средства, водещи до регуларизация на кръвообращението в зоната на вътрешното ухо. Също така, е възможно да се включат витамини от група В и манитол, като противооточна терапия.