Където има човешка дейност, има и живовляк. Тази упорита билка погрешно се възприема като бурен и зловреден плевел, но има силно изявени здравословни ефекти върху човека.
Макар да се намира през цялото лято, няколкото гранични седмици между лятото и есента са най-добри за събирането й. Намира се край пътища, горски пътеки, ливади и тревни площи, но се препоръчва да се бере само от места с чист въздух и без индустриални замърсявания.
Младите листа имат леко горчив вкус от съдържащите се танини, като той се засилва с възрастта на растението, а самите листа стават по-плътни и месести. Могат да се добавят към салати или да се използват вместо спанак.
В наши дни най-често се употребява при ухапвания от насекоми. Няколко от листата му се смачкват и стриват или, след като са измити с чиста вода – се сдъвкват и се втриват в засегнатото място – облекчението е почти моментално. Ефектът е сходен и при ожулване от коприва – паренето, сърбежът и болката изчезват бързо, но са необходими поне 5-6 листа и по-активно втриване. При алергични обриви, термични изгаряния или афти, процедурата е същата.
Тези облекчаващи ефекти се дължат на големите концентрации антихистамини, които се съдържат в свежите листа.
Екстракт от листата на живовляка в миналото се е използвал за лечение на кръвни натравяния и извличане на отрови и гной от повърхностни рани. Лапа от счукани листа е перфектното решение за обелени лакти и колене при палави деца, като едновременно очистват тъканите от замърсители и облекчават болката.
От изсушените листа на билката се прави чудесен чай – леко горчив и със страхотни свойства: помага при зъбобол и раздразнени венци, подорбява перисталтиката и облекчава суха кашлица. За да се приготви чаят, листата трябва да са добре изсушени и стрити на прах, като се слага по една чаена лъжица за всяка чаша вода. Билката се добавя във вряла вода и се оставя да престои между 8 и 10 минути. Не се препоръчва подслаждането на чая.
Ако са необходими за първа помощ, се събират свежи листа, които остават годни месеци след набиране. В този си вид се намачкват или сдъвкват и се прилагат директно на засегнатото място. За сушенето им се съветва да се събират точно преди края на лятото и да се разстелят върху амбалажна хартия на сухо и тъмно място. При сушенето листата трябва ежедневно да бъдат обръщани, докато не станат сухи и лесно чупливи. Ако обаче започват да потъмняват и се появят разрастващи се черни петна трябва да бъдат изхвърлени.