Диагностика на бяс – необходими лабораторни изследвания
Бесът е остро протичащо инфекциозно заболяване, което засяга нервната система и се характеризира с последователно протичащи възбуден и паралитичен стадий, завършващи със смъртен изход.
Заболяването е познато още от древността, а Луи Пастьор е първият, който изолира вируса през 1882г., а след това получава и ваксинален щам, наречен от него virus fixe.
Основен източник и резервоар на инфекцията са диви хищни животни-лисици, вълци, чакали, но също така кучета и котки. Предаване на инфекцията се осъществява след ухапване, одраскване или ослюнване от болно животно. Вирусът, който се съдържа в слюнката на заразените животни преминава през нарушената повърхност на кожата и се внедрява в клетките на периферните нерви. По тях той се придвижва с асцендиращ ход до централната нервна система.
Възприемчивостта на човек се изчислява на 40%, но при ухапване близо до лицето – нараства до 90%, а по ръцете – около 60-65%. От значение е освен мястото на ухапване, също инфектиращата доза и имунния статус на пострадалия.
В литературата се съобщават случаи на заразяване с бяс след трансплантация на роговица от донор с непроявени клинично симптоми на заболяването.
Инкубационният период е с различна продължителност, но средно е между 1-3 месеца.
Диагнозата на заболяването се поставя на базата на клинична картина, епидемиологични данни за контакт с болно или съмнително за бяс животно и лабораторните изследвания, които поставят окончателната диагноза.
Характерен диагностично насочващ белег в началото е наличието на сърбеж, дразнене, парене или „мравучкане” в мястото на ухапване, както и обостряне на възпалителните промени в и около раната. Хидрофобията (страхът от вода) също е ранен симптом. Характеризира се с появата на спазми на гълтателната, дъвкателната и дихателната мускулатура при всеки опит за пиене на вода.
Епидемиологичните данни включват наличие на контакт с болно или съмнително за бяс животно след ухапване, одраскване или ослюнване на кожа с нарушена цялост. В рамките на 10 дни животното се наблюдава и ако не се развият характерни за беса симптоми се приема, че е здраво и няма риск за заразяване с бяс. Друг метод за установяване е убиване на животното и след аутопсия на мозъка се изпращат хистологични материали за търсене на т. нар. телца на Бабеш-Негри. Това е бърз и ефективен метод, който поставя диагнозата.
При пациентите вируснеутрализиращите антитела се появяват в серума след началото на клиничната симптоматика. Антителата, които са образувани или екзогенно придобити чрез имунизация по време на инкубационния период могат да блокират разпространението на вируса.
Вирусът на бяс спада към особено опасните инфекциозни агенти, което изисква изследването на материали да се прави в специализирани за целта лаборатории. За изследването се използват кожни биопсии, слюнка, урина, ликвор, серум. При смъртни случаи се изследва тъкан от мозък, конюнктива и кожа на починалия.
Прилагат се имунофлуоресцентни методи за бързо откриване и доказване на специфични вирусни антигени. Серологичните изследвания се провеждат предимно с цел контролиране на имунния отговор след ваксинация – от клас IgG. Откриването на антитела от клас IgM в серум и/или ликвор доказва наличието на остра инфекция при пациента.
Полимеразната верижна реакция – PCR се използва за ранна диагностика на случаите, при които има съмнение за бяс.
Диференциална диагноза на заболяването се прави с тетанус – но при него инкубационният период е по-кратък и е налице постоянна ригидност на мускулатурата, съчетана с тризъм (затруднено отваряне на устата). Паралитичната форма на беса е трудно различима от заболявания, протичащи с асцендентна парализа.
Съществува специфична профилактика за заболяването – антирабиесен серум и ваксина, която се прилага пре- и постекспозиционно. Поставянето на ваксината след инцидент позволява синтеза на защитни антитела в рамките на до 2 седмици.
