Данък „вредни храни“ ще ни върне към „икономика на бурканите“. Дали?

Въвеждането на данък „вредни храни“, предложен от здравния министър д-р Петър Москов, ще окаже негативно влияние върху българската икономика. Това заяви днес директорът на Института за пазарна икономика Красен Станчев в рамките на пресконференция на тема „Наднорменото тегло и затлъстяването – глобален медицински и социален проблем“, организирана от Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев“ (BASORD) .

 

Според Станчев за облагане на хранителните продукти дори не би трябвало да се говори, тъй като „вредна храна няма“ – докато един продукт е препоръчителен за определена група хора в зависимост от тяхното здравословно състояние и нивото на физическа активност, за други той би могъл да е рисков.

 

Освен това въвеждането на една такава ставка вероятно би довело до големи щети за българската икономика. По думите му такъв тип данък налага дискриминация сред производителите на хранителни стоки и неминуемо засилва дела на „сивата“ икономика в страната, създавайки редица предпоставки за корупция.

 

По прогнозни изчисления ставката ще доведе до загуба на близо 3000 работни места в хранителната индустрия, намаляване на заплатите в сектора, нереализирани данъци в размер на до 36 млн. лв., нереализирано ДДС до 24 млн. лв. и повишаване разходите на бизнеса с над 4 млн. лв. в зависимост от процента на облагане.

 

Експертът даде пример с други европейски страни, които вече са се „опарили“ от мярката като Дания, Унгария и Финландия. Малко преди да въведат данъка пък са се отказали държави като Великобритания, Германия, Белгия и Естония, където тамошните специалисти също дали отпор срещу идеята на здравните власти.

 

Красен Станчев посочи още, че оскъпяването на хранителните стоки в България вероятно ще ни върне към т. нар. „икономика на бурканите“, при която масово народът ще се върне към старата традиция да отглежда продуктите си самостоятелно и да ги приготвя за зимнина.

 

За данъка се заговори още през май, когато ресорният министър предложи облагане с между 3 и 10% на вредните храни и енергийните напитки. Размерът му ще се определя в зависимост от риска за здравето, дали става дума за сол, захар или трансмастни киселини и какво е количеството кофеин или таурин в напитките.

 

Крайната цена за потребителя не би трябвало да се повиши с повече от 10%, според екипа на Москов. Очаква се от новата такса здравният сектор да получи допълнително 150 млн. лв. годишно.

 

Важно е да се отбележи, че мярката е насочена основно срещу производителите на газирани напитки, чипсове и техните производни. На журналистически въпрос за коя група хора тези продукти могат да бъдат здравословни, щом вредни храни няма, експертите не дадоха категоричен отговор.

 

Междувременно наднорменото тегло и затлъстяването се превръщат във все по-значим медицински и социален проблем в глобален мащаб. Докато през 2014 г. са регистрирани 2 млрд. души с наднормено тегло, до 2025 г. броят им ще скочи на над 2,7 млрд. Българите с тегло над здравословната норма в момента наброяват 280 хил. души, но след 10 години този контингент ще се увеличи с още около 60 хил. лица.

 

Проблем са както небалансираното хранене, така и липсата на физическа активност – със спорт се занимава едва всеки пети човек у нас.

 

В същото време страната ни е на 5-о място по детско затлъстяване на Стария континент. Според доц. д-р Светослав Ханджиев, председател на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев“ и изпълнителен член на борда на Европейската академия на науките по хранене, от съществено значение е да се предприеме профилактика на затлъстяването още в ранна детска възраст, когато се формира броят на мастните клетки и се определят хранителните навици. За тази цел са необходими кампании, насочени към родителите, които имат основна роля при изграждането на оптималния хранителен режим на детето.

 

„Такава информираност се постига не чрез данъци, а с кампании по училищата“, изтъква специалистът.

 

По неговите думи към момента няма проучване, в което научно да се доказва, че консумацията на определени храни и напитки самостоятелно води до затлъстяване или диабет. Той посочи, че данъкът е въведен в ограничен брой храни по света и опитът показва, че той не е повлиял върху нивата на наднормено тегло.