Гастроезофагеална рефлуксна болест в детска възраст – какво е характерно?

Гастроесофагеалният рефлукс е връщане на храна от стомаха към хранопровода. Рефлуксът на стомашно съдържимо е често срещано състояние в детска възраст, но не е патология по подразбиране. За болест се говори, когато се повръщат големи количества храна, нарушава се физичекото развитие на детето и/или се развиват респираторни усложнения – нощна кашлица, астма, рецидивиращи пневмонии, хроничен синузит.

 

Много по-често гастроезофагеалният рефлукс в кърмаческа възраст е не толкова белег на заболяване, колкото отражение на незрелостта на храносмилателната система на детето. До 18-месечна възраст връщането на храна към хранопровода може да е повече от 10 пъти дневно без това да е индикация за заболяване. В повечето случаи храната не достига до устната кухина. Понякога изтича малко количество мляко от устния ъгъл, а съвсем рядко е обилното повръщане.

 

С израстването на кърмачето честотата и количеството на рефлуксите намаляват. След 2-годишна възраст наличието на гастроезофагиален рефлукс е по-близо до патологията, отколкото до нормално физиологично явление. В тези случаи е препоръчително провеждането на допълнителни изследвания и включването на медикаментозно лечение при необходимост.

 

Макар и в повечето случаи да е нормално явление и да не налага лечение в кърмаческа възраст, честите епизоди на гастроезоагеален рефлукс в този период повишават риска за развитие на гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) в юношеството почти двукратно. Ето защо, винаги трябва индивидуално да се преценява тежестта на рефлукса и да се търсят усложнения и допълнителни причини за него.

 

Белези за развитие на болестно състояние

 

Белези за развитие на болестно състояние като последствие на чести и обилни рефлуксни епизоди са: недостатъчното наддаване на тегло, отказ от хранене, кръв в повърнатите материи, съпътстващи оплаквания от страна на дихателната система. По-големите деца съобщават за болка и парене зад гръдната кост, кисел вкус в гърлото и устата. Когато и да се появят, тези симптоми показват прогресиране на гастроезофагеланият рефлукс в болест, налагат изследвания и лечение.

 

Изследвания

 

Изследванията отразяват, както анатомията, така и функционалното състояние на горните отдели на храносмилателната система. Рентгенологичното изследване с бариев контраст се използва за визуализиране на различни аномалии на хранопровода и стомаха-хиатална херния, пилорна стеноза, стриктури.

 

Чрез ph-метрия се регистрира колко кисела е средата в лумена на хранопровода малко над преминаването му в стомаха. Отчита се и колко пъти в денонощието киселинността пада под определена стойност, което има значение за определяне на тежестта на заболяването. Чрез фиброгастроскопия се оглежда вътрешната покривка на стената на хранопровода и стомаха за възпалителни промени и стеснения (стриктури).

 

В диференциално диагностичен план в кърмаческа възраст трябва да се има предвид алергията към белтъка на кравето мляко. Проучвания сочат, че повече от 40% от кърмачетата с рефлуксни епизоди имат алергии или непоносимост към различни хранителни съставки, т.е. двете състояния могат да се комбинират.

 

Ако не са комбинирани обаче, затруднения създават сходната клинична картина, появата на състоянията в една и съща възраст и отзвучаването им с времето (в повечето случаи). Разграничаването става чрез промяна във вида на приеманото мляко, което ще повлияе алергичните симптоми, но не и рефлуксните.

 

За ограничаване на епизодите на рефлукс

 

За ограничаване на епизодите на рефлукс се препоръчва приеманата храна да е с по-гъста консистенция, за да се затрудни обратното ѝ връщане в хранопровода. С тази цел за кърмачета са създадени специални антирефлуксни формули. В допълнение, за по-големите деца се препоръчва ранна вечеря с лека храна.

 

Ограничава се приемът на кисели храни като цитрусови плодове, газирани напитки, шоколад и някои медикаменти. Всички те намаляват тонуса на долния езофагеален сфинктер и улесняват рефлукса на стомашно съдържимо.

 

От лекарствата най-използвани са инхибиторите на протонната помпа (Omeprazol, Ezomeprazol). Съществуват и хирургични подходи за повлияване на тежките случаи на рефлукс.