Въображаема грозота – телесно дисморфично разстройство

Какво представлява телесното дисморфично разстройство?

 

Повечето от нас не харесват някои детайли относно нашия външен вид – това са несъвършенства, които обхващат различни части на лицето или тялото ни. И макар че тези недостатъци ни тревожат, те не се отразяват значително на начина ни на живот. Но тези недостатъци обхващат мислите на някои хора с часове наред всеки ден. Те стават обсебени от въображаем или незначителен дефект във външния им вид, който околните често не забелязват. Това се отразява на техния социален живот и често те се обръщат към пластичната хирургия, за да се опитат да отстранят този недостатък. В този случай става въпрос за психично състояние, което се нарича – телесно дисморфично разстройство или „въображаема грозота”.

 

Каква е клиничната картина на телесното дисморфично разстройство?

 

Клиничната картина обикновено илюстрира следните характеристики в поведението на пациентите:

 

Повтарящо се (ритуалистично) поведение, имащо за цел да потвърди „дефекта” или да избегне неговото разпознаване от околните;

Необходимост от постоянно уверение от другите;

Прекарване на значително време (1 час или повече, понякога до 8 часа) дневно върху мисли, свързани с „дефекта”;

Повтарящо се търсене на дерматологична или козметична помощ за корекция на „дефекта”.

 

Как се поставя диагнозата „телесно дисморфично разстройство”?

 

Главният метод за поставяне на диагнозата е снемането на анамнеза (последователно получаване на сведения от пациента или негови близки за характера на възникналото заболяване) и статус на психично обременен пациент. В този случай лабораторните изследвания и образната диагностика не биха помогнали в откриването на болестта. Прегледът на психичното състояние набляга на:

 

Настроение – депресивност, както и раздразнителност и тревожност;

Процес на мислене – какво е отношението на пациента към неговия външен вид, особено във връзка с възприетия дефект;

Съдържание на мисълта – Какви са мислите на пациента за възприетия дефект? Те може да бъдат много отдалечени от реалността и дори да предизвикат суицидно поведение.

С изключение на количеството време и енергия, изразходвани при безпокойството, свързано с „дефекта”, констатациите от изследването на психичното състояние на пациента обикновено са в нормални граници.

 

Какво е лечението за телесното дисморфично разстройство?

 

Медикаментите, които могат да бъдат използвани за лечение на телесното дисморфично разстройство, включват:

 

Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина;

Трицикличните антидепресанти;

Невролептиците;

Тразодон;

Литий;

Бензодиазепините;

Моноаминооксидазни-инхибитори – те се предписват само от опитни специалисти в краен случай.

 

Психотерапията, особено когнитивната поведенческа терапия, се препоръчва в съчетание с медикаментозното лечение. Подходите включват:

 

Когнитивно преструктуриране – терапия, която се фокусира върху ролята на мислите и поведението при различни психични разстройства;

Техники на експозиция – включва излагане на пациента на източника на безпокойство или неговия контекст без намерението да причини опасност;

Превенция на рецидивите;

Всекидневни упражнения за пренасочване на мислите.

Главните стратегии са: 

 

Постоянно лечение, обикновено от един и същ лекар;

Посещенията при терапевта да са планирани на редовни интервали от време;

Постепенно пренасочване на вниманието от симптомите към лични и социални проблеми;

Полагане на усилия за преодоляването на „ритуалите” за инспекция на тялото и търсене на увереност.

 

Хирургичната намеса е противопоказна, имайки предвид, че повече от 90% от пациентите с телесното дисморфично разстройство съобщават за симптоми, които не са се променили и дори често се влошават след оперативни процедури при пластичната или козметичната хирургия, предназначени да коригират възприетия дефект. При всички предполагаеми случаи на телесното дисморфично разстройство всяко предложено хирургично лечение трябва да бъде подробно документирано и обсъдено с пациентите.