Бронхиолит – може да се усложни в пневмония

Бронхиолитът представлява остро инфекциозно заболяване на долните дихателни пътища. Настъпилият възпалително-деструктивен процес е причината за обструкцията (запушването) им. Заболяването засяга последните най-малки дихателни пътища или така наречените бронхиоли (разклонения на бронхиалното дърво ,които са с диаметър по-малък от 2 мм). Болестта представлява синдром от затруднено дишане и така популярното „свирене в гърдите” при деца под 2-годишна възраст.

 

Кои са причинителите му?

 

Най-честите причинители на бронхиолита са вирусни агенти като: респираторно-синцитиален вирус (RSV), грип А, парагрипен вирус, ентеровируси. Документирани са и причинители като микоплазма и хламидия.

 

Респираторно-синцитиалният вирус е основният причинител на заболяването. При приблизително 70% от диагностицираните вирусологично инфекции се открива този агент. Скорошни проучвания в САЩ показват ,че приблизително 120 000 деца се хоспитализират с тази диагноза. От тях 5% остават за болнично лечение, докато при останалите е успешно и амбулаторното лечение.

 

Как се разпространява инфекцията и какви са рисковите фактори?

 

Разпространението е посредством директен контакт с назалните секрети на засегнатия или чрез аерозолно разпространение, което е доста по-рядко. Заболяването в северното полукълбо се среща в диапазона октомври-май, с пик през януари-февруари. Заболяването може да се срещне във всяка възраст, но най-разпространено е при кърмачетата (най-често между 2-8 месечна възраст). До 2-я месец децата са протектирани от преминалите трансплацентарно майчини антитела,но най-късно до 4-я месец те се изчерпват.

 

Рисковите фактори са:

 

Ниски нива антитела в пъпната връв.

Деца със синдром.

Близнаци, тризнаци.

Пасивно пушене

Хронично белодробно или сърдечно заболяване.

Бронхо-пулмонална дисплазия

Недоносеност или неадекватен хранителен прием и др.

 

Каква е симптоматиката?

 

Най-често заболяването заболяването започва с банална инфекция на горните дихателни пътища и (ринит, фарингит, назофарингит). С нея се появява и адинамичната симптоматика характеризираща се с умора, сънливост, субфебрилна температура и отказ на храна. Конюнктивите също могат да бъдат възпалени и да има повишена секреция от слъзните жлези. Отказът на храна и течности води до дехидратация, която е достатъчно порочна в тази възраст. С разрастване на процеса се развива респираторен дистрес синдром, характеризиращ се със затруднено и шумно (често свиркащо) дишане и поява на цианова (посиняване). Децата са с учестено дишане – до 80-90 пъти в минута. Суха дразнеща кашлица е налична в първите 4-5 дни, която впоследствие става с влажна компонента.

 

Най-честите усложнения са: пневмония, дихателна недостатъчност, фебрилен гърч, дехидратация.