От Българската педиатрична асоциация с адекватни предложения към институциите

В България коефициентът на детската смъртност все още е тревожно висок. През 2016 г. той е 6,5, число, което не може да ни успокои, въпреки че е по-ниско от миналата година с 0,1 и въпреки тенденцията на понижаването му през годините. Това число бе оповестено на протеклата вчера кръгла маса, разглеждаща проблемите в детското здравеопазване у нас, организирана от Българската педиатрична асоциация. За справка през коефициентът на детска смъртност през 2005 г. е бил 10,4 по данни на НСИ.

 

Коефициентът за детска смъртност е изключително съществен показател затова как   здравеопазването в една държава работи, дали функционира правилно здравната ѝ система и каква е държавната политика към населението или конкретно казано, след като здравната система не може да отреагира и да спаси живота на едно дете до 1 година за какво нейно ниво можем да говорим? За сведение, само в Европа има региони, в които детската смъртност е сведена до 00,00%о и дори в държави кандидатки варира от 4,9 (Черна гора) до 11,1 (Турция).

 

За какво обаче алармират от Българската педиатрична асоциация и защо трябва да сме разтревожени?

 

При едни прогнози при настоящите условия на здравеопазване и демографска картина у нас няма да е нереалистично да споменем, че тенденцията в движението на коефициента за детска смъртност може да се обърне скоропостижно. И това не е заради черногледство.

 

От години наред е известен проблемът с недостига на педиатри, неонатолози и специалисти по здравни грижи в българските болници. Когато на една кръгла маса от педиатричната общност съобщават, че осъществяването на стандартните диагностични и лечебни процедури в много болници и високоспециализирани клиника скоро ще стане невъзможно заради критичния размер на този проблем, при явния дефицит в управлението на Националната програма за подобряване на майчиното и детското здравеопазване 2014 – 2020 г., не можеш да мислиш по-позитивно.

 

По данните за детската смъртност можем идеално да предположим къде в бъдеще младите българи ще се стремят да раждат – докато в региона на София тя е стигнала 2,5 коефициент, то в други това число е с 30-40% по-високо, което е сигурен показател за разпокъсаността и неравноправноправността в получаването на адекватна медицинска грижа за децата в страната по териториален признак.

 

Защо възниква дефицит на педиатрична грижа?

 

За съжаление, причините са много и твърде комплексни. Типични за нашето здравеопазване, но мултиплицирани многократно в тази област заради нейната характерна особеност – да е безплатна за децата, тоест да се покрива от държавата, която е един от най-недобросъвестните длъжници. Клиничните пътеки са едни от най-ниско остойностените, от друга страна има пълна липса на интерес от инвеститори в детските болести – нали, повече от ясное, че тези инвестиции няма как да бъдат възвърнати в какъвто и да е план. Това е причината да няма частна педиатрична болница. Тук се корени и проблемът държавните да тънат в недоимък и дейността в тях да се поддържа от отдадени на каузата шепа медици. Съответно и областта не изглежда примамлива и възможна за специализиращи лекари, съответно заради ниското заплащане и ниска преспектива за развитие на медицината, проблеми свързани с продължаващото медицинско обучение и липсата на финансова възможност болниците да поемат обучаващи.

 

Според Българската педиатрична асоциация настоящите програми за подготовка на педиатри и професионални специалисти не отговарят на Европейската академия по педиатрия. Затова от там предлагат продължителността на обучението по обща педиатрия да продължава 3 години след което да се надгражда с профилна специалност 2 години с възможност за придобиване на две специалност. В обучителните програми на всички нива от асоциацията настояват да се включат занятия за придобиване на знания в областта на комуникацията с деца и родителите.

 

По думите на проф. Пилософ е необходимо създаването на структура, управляваща политиките в сферата на майчиното и детско здравеопазване в здравното ни министерство, както и създаването на детски здравен парк в столицата, който да обединява разпокъсаните към момента клиники в съвременна висотехнологична Национална педиатрична болница. Изготвянето на стандарт за спешни състояния в педиатрията също би дрътнало родното детско здравеопазване на по-високо ниво. 

 

За да е осигурен поне минимум средства от здравните осигуровки на децата, от педиатричната асоциация предлагат държавният трансфер да бъде в отделна сметка, „за да е прозрачно какво точно отделя държвата за осигуряването здравето на идното поколение“. 

 

От БПА искат, логично, още обособяване в Националния рамков договор за медицинските дейности на клинични пътеки за лечение само на деца, както и да няма ограничения за заплащане на диагностика и лечение по клинични пътеки за деца (варианти до 1-годишна възраст или до 6-годишна възраст за обострени хронични заболявания), така също и хоспитализация без ограничения за децата до 1-годишна възраст, независимо от диагнозата им. 

 

Естествено, въпросът за повишаване заплащането на спецалистите по здравни гржи и лекарите работещи с деца няма как да не стои на дневен ред, ако искаме по-добро детско здравеопазване. Стои и въпросът за компенсиране на личните лекари и педиатрите от извънболничната помощ за потребителската такза за деца, които са освободени от нея, но която не се покрива от никой друг, освен от извършителя на медицинска помощ. 

 

Какво още се предложи на кръглата маса?

 

Лекарствата за амбулаторно лечение на деца до 7 г. възраст да бъдат безплатни, което би ни поставило редовм до добрите политики на детско здравеопазване в Европа;

Запазване на висок ваксинационен обхват сред населението, което според БПА мое да се постигне с постоянен диалог между институциите, лекарите и родителите – функция, която се занемари през последните 1-2 десетилетия. Между другото,  90-92% от родителите приемат задължителните ваксини от имунизационния календар като необходимост и оценяват ползата от тях, а 73% считат, че ваксините трябва да са задължителни, което става ясно след национално представително изследване на нагласите и информираността на населението за ваксинопрофилактиката.

Още, намаляване на случаите на раждане чрез секцио – достигнали сме числото 43%, което е високо; както и действени стъпки за осигуряване на „първи контакт“ новородено – майка.

 

Какво е направено все пак?

 

До момента по Националната програма за подобряване на майчиното и детско здравеопазване 2014 – 2020 г. о думите на зам.-министърът на здравеопазването г.жа Светлана Йорданова е изпълнено следното:

 

Разкрити са 31 здравно-консултативни центъра за майчино и детско здраве (ЦМДЗ). В тях се осигуряват консултации от интердисциплинарни екипи извън обхвата на здравното осигуряване на бременни преди и след раждането, на новородени, включително недоносени, както и на деца с увреждания и хронични заболявания. В ЦМДЗ се осигурява психологическа и социална подкрепа за бременни жени и родилки и превенция на изоставянето на деца. До момента са осъществени 13 657 консултации на бременни и на деца с хронични заболявания, както и 1 506 домашни посещения.

В рамките на програмата се финансират генетичните лаборатории към университетските болници в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора, които са осъществили биохимичен скрининг при 34 132 бременни за оценка на риска от раждане на дете с хромозомни аномалии.

За ранно откриване и навременна интервенция при увреждане на слуха е въведен масов неонатален скрининг, който се извършва в 107 неонатологични структури. До момента са обхванати 88 835 новородени.

В университетските и специализирани болници в София, Пловдив, Варна и Плевен работят комисии, които подготвят индивидуални планове за комплексно интердисциплинарно медицинско обслужване и продължителна здравна грижа за деца с хронични заболявания, увреждания и вродени малформации. До момента са изготвени 1 938 медико-социални планове. 

В изпълнение на НППМДЗ 93 общопрактикуващи лекари (ОПЛ) и педиатри от извънболничната помощ са преминали обучение за откриване на разстройствата от аутистичния спектър в първите три години от живота. Подготвено е учебно ръководство „Аутизмът като проблем на общественото здраве”, предназначен за специалистите от Регионалните здравни инспекции (РЗИ). С тяхно съдействие ще се проведе дистанционно обучение на ОПЛ в страната.

 

Върху какво още се/може да се поработи на ниво събиране на данни и анализ?

 

На Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) е възложено провеждането на проучване на показателите за детско здраве в отделните области на страната. Въз основа на получените данни ще се разработи Карта на заболеваемостта по групи за отделните региони в страната, както и сред селското и градско население.

У нас 72% от случаите детската смъртност се дължат на проблеми в перинаталния период или с наличието на вродени аномалии, по думите на проф. Пилософ. Според него е необходим задълбочен и детайлен анализ на причините за всеки фатален случай, което ще позволи открояването на реалните причини за тази черна статистика. С извършването на този анализ могат да се дадат работещи решения и се предприемат целенасочени действия за намаляването коефициента на детска смъртност.