Пулсиращ човек – коя болест се крие зад това понятие?

Клапните заболявания на сърцето носят след себе си палитра от разнообразни оплаквания и симптоми. Въпреки, че в крайна сметка става въпрос за засягане на четирите основни сърдечни клапи чрез стесняване или съответно слабост (недостатъчност), оплакванията варират в широки граници. Те в много случаи се наслагват и трудно се различават, но в други остро си противоречат. Едни от най-типичните и интересни белези се наблюдават при аортната инсуфициенция. Този „порок“ може да е вроден или да се развие в хода на живота, като тежестта му е в няколко степени. Клапната увреда може да бъде още остра и хронична. Спрямо всичко това се определят съответно и признаците, по които се поставя диагнозата.

 

Аортна недостатъчност-когато кръвта се връща (регургитира) през болната клапа.

 

При аортната инсуфициенция поради непълно затваряне на клапата се нарушава нормалният кръвен поток и част от кръвта се връща от аората към лявата камера. Следва по-голямо напълване на тази кухина и увеличаване на нейния ударен обем. При болните с това заболяване се установява т.нар пулсус целер и алтус (бърз и висок пулс). Дължи се дължи на рязкото изтласкване на свръхголямо количество кръв от лявата камера, което се отразява на всички тъкани, които се кръвоснабдяват от нея.

 

Останалите симптоми зависят и от това дали се касае за остра или за хронична форма на състоянието. Когато болестта е хронична тя може да е естествно последствие от инфекциозно възпаление на сърцето и аортата, както и от редица ревматологични заболявания. Увреждането може да прогресира с години. След един различно дълъг безимптомен период започват някои бегли оплаквания или симптоми, които се улавят след насочено търсене.При продължително такова въздействие камерната стена хипертрофира и се разширява (дилатира) и се достига до хронична сърдечна недостатъчност.

 

При острото клапно смущение настъпва бърза декомпенсация на сърдечната дейност. Може да се дължи на травма на сърцето с разкъсване на някое от платната или всички тях, както и на остро възпаление и увреждане на клапата. Следва типичната картина на остра сърдечна недостатъчност. Тя може да отмине при коригиране на клапата или да прерастне в кардиогенен шок. Тежестта на състоянието се дължи на факта, че при тези болни няма процес на адаптация и компенсация.

 

 

Кои са основните пулсови феномени на хроничната аортна регургитация:

 

Капилярен пулс- при натиск на нокетното ложе се наблюдават редуващи се зачервяване и избледняване синхронно със сърдечната дейност.

Каротидните артерии видимо пулсират от растояние

Болните съобщават, че усещат ударите на сърцето си. Понякога те са силни и се забелязват по гръдната стена.

При покой на тялото главата се поклаща в същия ритъм

В седнало положение и кръстосани крак върху крак горният отскача в ритъм със сърцето

Зениците същу пулсират. При офталмологичен преглед се установява въщото и в съдовете на ретината.

Може да се наблюдава пулсиращо зачервяване на органичени кожни зони или цялата телесна повърхност

Мекото небце и увулата в устата също потрепват в тон

Поради големите амплитуди на изтласкваната кръв варира и кръвоснабдяването на мозъка. Може да настъпят необясними причернявания пред очите и пипадъци (синкопи). Реално пулсира кръвоснабдяването и на цетралната нервна система. • При специфично изследване може да се установи пулсиране на кръвотока в цялата аорта и нейните клонове. Най-показателно е в областта на бъбречните съдове, което може да доведе до трайни последсвтия за системата.

Наблюдават се още „пулсации“ и рязки вариации на артериалното налягане. Може да има големи колебания с много високи и ниски стойности. Срещат се и големи разлики между систолното и диастолното налягане (долната граница е необяснимо ниска).

 

Тези симптоми могат да се установят заедно или само част от тях. Не във всички случаи с пулсация в някоя от тези зони трябва да мислим за клапен дефект. Ако обаче те се комбинират и се наблюдават продължително време, задължително трябва да се прегледа и сърдечно-съодвата система.