Витамин В12 – незаменим помощник в кръвотворенето
Витамините на пръв поглед се намират в периферията на обменните процеси в организма. Нерядко приемането им във вид на лекарствени форми (таблетки, капсули, ампули) се неглижира и му се придава по-малко значение от необходимото.
Набавянето свободно на някои видове витамини във вид на хранителна добавка (например витамин С) действително може да подпомогне протичането на процесите в организма, без да носи след себе си сериозни рискове. Не така стоят нещата обаче с някои други витамини, които освен, че стоят в основата на важни жизнени процеси и техният недостиг осезаемо се забелязва, излишъкът им би могъл да има също сериозни последствия.
Типичен пример за това е значението на цианкобаламина, или както е другото название на витамин В12, в обменните процеси на организма. Той е един от най-важните представители в голямата група на витамините от група В. Не се синтезира в човешкия организъм, а му е жизнено необходим. За жизнените нужди се набавя с храната, като основни източници са: чистото месо, жълтъците на яйцата, млякото, рибата, морските дарове, маята, както и някои плодове и зеленчуци.
Как недостигът на витамин В12 води до пернициозна анемия?
Една от главните функции на цианкобаламина е участието му в процесите на изграждане на червените кръвни телца и кръвотворенето като цяло. Витаминът, постъпил чрез храната, попада в стомаха, където се свързва със специален „вътрешен фактор“, а от там комплексът навлиза в кръвния поток, като се всмуква през тънките черва (по-точно през илеума). Следователно, проблеми на което и да било от тези нива, би могло да доведе до недостиг на така ценния витамин. Това се наблюдава при недоимъчно хранене, дълго боледуване, но и след частично изрязване на стомаха, както и при дисбактериоза, хронични чревни заболявания, дълго лечение с някои медикаменти и т.н.
Недостигът на витамин В12 води до заболяване, наречено пернициозна анемия. Терминът „пернициозна“ буквално означава злокачествена анемия и това не е случайно. Протичането в миналото е било агресивно и дори смъртоносно. Днес може да бъде не по-малко тежко, прогресиращо и свърано с редица усложнения на анемията. Недоимъкът на цианкобаламин води след себе си до вторичен недостиг на фолиева киселина. Те трябва винаги да се изследват заедно и лекуват едновременно.
Освен на кръвотворенето, витамин В12 оказва влияние в процесите на ДНК-синтез, повлиява формирането на обвивките на нервите, участва в редица ензимни системи. Подпомага изграждането на повърхностния епител, лигавиците, както и възстановяването им след нараняване.
Недостигът му се отразява в по-малка или по-голяма степен на всички тези процеси. При болните с пернициозна анемия често се наблюдава „изгладен“ език, безчувственост по ходилата, жълтеникъв и синкав цвят на кожата, намален слух, загуба на равновесие, психични отклонения. Тези оплаквания са нетипични и дълго време може да заблудят пациентите и лекарите, насочвайки ги към други диагнози.
Кога и как се провежда лечение при недостиг на витамин В12?
Най-важно е откриването на причината за неговия недостиг и отсраняването й, ако това е възможно. При недостатъчен внос най-естествено е неговото заместване да стане посредством храненето. Това не винаги е възможно и тогава се налага кратък или по-дълъг курс на лечение с витамина под формата на мускулни инжекции или капсули.
Освен за лечение на анемия, витамин В12 се прилага и при неврологични заболявания, възпаления и травми. Тогава обикновенно не самостоятелно, а в комбинация с други витамини от група В, поради комплексното им действие.
Дневната доза от витамина е около 2-3 мг, но при специфични състояния като бременност, кърмене и тежка физическа умора, тя нараства до 6 мг за денонощие.
Важно е да се знае, че предозирането на витамин В12 може да бъде също толкова притеснително, колкото неговият недостиг. То може да доведе до алергични реакции, учестяване на сърдечния ритъм, сърбеж по кожата, стомашно-чревни смущения. Увеличава се рискът от формиране на кръвни съсиреци. То трябва да бъде винаги под лекарски контрол.
