Сърцето излиза от ритъм по много причини – какво точно става?

При изненадаваща поява на сърцебиене, тежест в гърдите, прилошаване, обща слабост и задух човек обезателно трябва да потърси медицинско мнение и помощ. Нерядко, след проведения преглед и електрокардиография, се установява т.нар. предсърдно мъждене. Това е най-често срещаната форма на аритмия, обикновено протичаща с ускорен пулс, и е добила общественост с наименованието „илизане от ритъм“.

 

Описаните оплаквания са по-типични за остро настъпилото мъждене, като други оплаквания в този случай могат да са: притъмняване пред очите, необясним страх, замайване, изпотяване, студени крайници и други.

 

Съществува и хронична форма на предсърдното мъждене, при която болният продължително време живее с намален физически капацитет, лесна умора и други прояви на развиваща се хронична сърдечна недостатъчност. Тъй като оплакванията зависят от тежестта на увредена сърдечна помпена функция в резултат на ритъмното нарушение, то при някои случаи на добър контрол на сърдечната честота, може да липсват оплаквания и състоянието да се установи случайно.

 

А какво представлява предсърдното мъждене?

 

 

При него настъпва много бързо (с честота 350-600 у/мин) електрическо активиране на предсърдието, което е напълно неравномерно. То води след себе си до дезорганизация и на камерните съкращения и смущение в помпената функция на цялото сърце. Нарича се още абсолютна аритмия при предсърдно мъждене. Състоянието може да засегне три основни групи хора:

Болни с вече съществуващо органично сърдечно заболяване – дефект на митралната клапа (стеноза или инсуфициенция), кардиомиопатия, исхемична болест на сърцето, левостранна сърдечна недостатъчност, инфаркт на миокарда и много други.

Лица, имащи някои извънсърдечни заболявания – хиперфункция на щитовидната жлеза, респективно хипофункция; нарушен баланс на електролитите в кръвта (К, Na, Ca), тежка дихателна недостатъчност, натравяне и други.

При здрави хора в редки случаи също може да настъпи „излизане от ритъм“ след сериозен емоционален стрес, физическо претоварване или без установена причина.

 

Могат ли да настъпят усложнения и какви са прогнозите пред тези болни?

 

Предсърдното мъждене е разнородно по своето протичане и прояви състояние. При някои хора може да бъде безсимптомно, сравнително доброкачествено заболяване. При други, то е свързано с много оплаквания. Това важи, както за острите, така и за хроничните форми.

 

Във всички случаи обаче възникват рискове от усложнения. С най-висок процент е вероятността от формиране на съсиреци (тромби), даващи началото на емболии към вътрешните органи и мозъка. Другото сериозно усложнение е развитието на сърдечна недостатъчност (или задълбочаване на вече съществуваща такава).

 

Поставянето на доагнозата е сравнително лесно, но лечението съдържа много въпросителни. Осъществяването на електрокардиографско изследване в повечето случаи улеснява лекаря в поставяне на диагнозата. Електрическа активност в ЕКГ е характерна за състоянието.

 

При болните с хронично рецидивиращо мъждене често самият болен умело разпознава симптомите при „излизане и влизане в ритъм“, което може да подпомогне лекаря. Медицинските лица се ориентират още по честотата на пулса, артериалното налягане, симптоми от други органи, симптоми на сърдечна недостатъчност при по-тежките случаи и т.н.

 

Лечението се определя от много фактори – колко време е изминало от излизането от ритъм, има ли придружаващи заболявания, кой поред е пристъпът на предсърдно мъждене, какви са оплакванията и симптомите на болния и други.

 

При възможност се прави опит за възстановяване на нормалния синусов ритъм (дали това е възможно се преценява от лекаря). Осъщестява се с венозни медикаменти или такива през устата в строги схеми на прилагане. В по-редки случаи се пристъпва и към т.нар. кардиоверзио при липса на ефект от останалите методи.

 

Освен възстановяването се изготвя схема на лечение с цел задърждане на зравия нормален ритъм. В нередки случаи се налага и добавяне на лекаство, което разрежда кръвта като антикоагулантна профилактика, за да се избегне тромботичният риск.

 

При някои болни се преценява, че възстановяването на ритъма е опасно или невъзможно. Те могат да останат в абсолютна аритмия, което може и да не нарушава значително качеството им на живот.