Клинична смърт – какво представлява?

Клиничната смърт е състояние на естествено спиране на жизнено важните процеси в човешкия организъм – дишане и сърдечна дейност. Състоянието е обратимо до 7-8 минути от настъпване на смъртта, след което преминава в състояние на биологична смърт, което вече е траен процес. Клинична смърт може да настъпи и при още случаи – при спиране на животоподдържаща апаратура или медикаменти, както и при временно спиране на дишането и сърдечната дейност, при оперативни намеси с помощта на апарат “сърце-бял дроб”.

 

Клиничната смърт е спешно и неотложно състояние, което изисква навременна намеса, в рамките на няколко минути от установяването й. Има данни, че някои тъкани и органи оцеляват по-продължително време в условията на клинична смърт – това са кожата, костите и сухожилията. Проучванията сочат, че те могат да издържат без да настъпят послесмъртни промени в продължение на 12 часа. Прекъсването на кръвообращението до гръбначния мозък води до нарушаване на метаболитните процеси и при настъпването на хипоксия и последваща аноксия лекарите имат 30 минути на разположение за намеса, в противен случай промените върху гръбначния мозък са необратими. 

 

Кои са най-честите причини за настъпване на клинична смърт?

 

Най-честите случаи за развитие на клинична смърт са травматични увреди и травматичен шок, когато са ангажирани повече от един орган или зона на увреждане в тялото, при развитие на циркулаторен шок, при тежки метаболитни и физиологични промени, водещи до развитие на ацидоза или алкалоза. Клинична смърт се развива и при удавници, жертви на т нар. бяла смърт – продължителна хипотермия, при свръхдоза с наркотици или кардиоактивни медикаменти, както и при приложение на електрошок – било то с индустриален ток или естествен, природен – от мълния и други.

 

Каква е първата помощ?

 

Често първичният симптом за последващата клинична смърт е изпадането в безсъзнание. В такива условия е редно моментално провеждане на дразнещи мероприятия върху пациента – предизвикване на болка, шум или ароматни дразнители – тампон с амоняк и тн. В случай, че няма резултат и пациентът развие състояние на клинична смърт е необходимо моментално провеждане на кардио-пулмонална ресусцитация по алгоритъма АВС.

 

В този смисъл се проверява проходимостта на дихателните пътища, има ли дихателна дейност и сърдечно-съдова дейност. Ако един от трите компонента липсва, се започва моментално възстановяване – премахват се чужди тела от дихателните пътища, прилага се сърдечен масаж и дишане уста в уста до пристигане на медицински екип от Спешна помощ. 

 

Според последните проучвания в САЩ и Япония, успехът на КПР – кардио-пулмоналната ресусцитация зависи основно от провеждането на сърдечен масаж в първите минути след настъпване на клиничната смърт. Това е така, защото има запазени въздушни резерви в белите дробове, които позволяват насищане на кръвта с кислород до 6 минути след спиране на дишането и поддържане на активна кръвна циркулация.

 

Впоследствие може да се прилага дишане тип уста-уста или уста-нос до извършването на интубация от специализиран екип. Дефибрилацията е ефективен метод за възбуждане на сърдечната дейност, когато има регистрирани камерни фибрилации на ЕКГ. В противен случай се счита за “загуба на време” и ефектът би бил нулев.