Чести спонтанни аборти – защо?

При голяма част от случаите на спонтанен аборт точната причина остава неясна. Неслучайно зачеването се възприема като едно от „чудесата” на природата и въпреки сериозно натрупаните данни за механизма и стадиите, през които минава оплодената яйцеклетка до оформянето на зрелия плод и последващата му „поява” на бял свят, все пак в някои случаи остава загадка причината за преждевременното прекъсване на бременността.

 

Това е моментът, в който състоянието, наречено „Антифосфолипиден синдром” придобива все по-голямо медицинско значение като евентуален отговорник за настъпилите усложнения на бременността.

 

Какво представлява антифосфолипидният синдром?

 

Антифосфолипидният синдром представлява придобито автоимунно заболяване, при което имунната система на човека се насочва срещу собствените клетки, имащи отношение към процесите на кръвосъсирване. В резултат се наблюдава засилване на процесите на тромбообразуване в артериалните и венозни съдове и произтичащите от това усложнения, включително прекъсване на бременността.

 

Каква е честотата на изява на заболяването и има ли връзка с други заболявания?

 

Точната честота на засегнатите не е известна, но се предполага, че около и над 5% от здравите индивиди имат потенциален риск от развитие на антифосфолипидния синдром. В някои случаи състоянието се изявява едновременно със заболявания като системен лупус и други ревматични и автоимунни заболявания. В повечето случаи обаче остава неизвестно, тъй като не се търси целенасочено. Засегнати са предимно хората в млада и средно напреднала възраст, но практически може да се изяви във всеки етап от живота, дори под 8 месечна възраст.

 

Кои са най-честите усложнения на антифосфолипидния синдром?

 

 

Антифосфолипидният синдром е отговорен за 14% от всички мозъчни инсулти, 11% от миокардните инфаркти, 10% от дълбоките венозни тромбози, 6% от усложненията на бременността и 9% от спонтанните аборти.

 

Разгледани поотделно,усложненията на антифосфолипидния синдром са:

 

Тромбози на дълбоките вени;

Централна нервна система – транзиторни исхемични атаки, инсулти, епилепсия, хорея и др.;

Периферна нервна система – полиневропатия, вкл. остра демиелинизираща тип Гилен-Баре;

Сърце – миокарден инфаркт, ендокардит на Либман-Сакс;

Бели дробове – пулмонална хипертония, белодробен емболизъм;

Хематологични отклонения – тромбоцитопения, хемолитична анемия;

Нефропатия – характерно засягане, вследствие тромбоза на артериите;

Практически засегнати могат да бъдат всички органи, в зависимост от локализацията на процеса.

 

В случаите на миокарден инфаркт, инсулти и чести тромбози, антифосфолипидният синдром се подозира при засягане на пациенти в млада възраст и без данни за други рискови фактори.

 

Кои обстоятелства насочват към наличието на антифосфолипиден синдром в случаите на прекъсване на бременността?

 

Един или повече късни (след 10 г.седм.) спонтанни абортa;

Едно или няколко преждевременни раждания на морфологично зрял плод около или преди 34 г.седмица, вследствие на тежка прееклампсия, еклампсия или оста плацентарна инсуфициенция;

Три или повече последователни спонтанни аборта преди 10 г.седмица, без наличие на обективни други причини.

Как се поставя диагнозата?

 

 

Диагнозата се базира на клиничните данни и анамнезата за поне едно от по-горните усложнения, както и наличие на лабораторни доказателства. Това са:

 

Умерено или силно увеличени стойности на антикардиолипинови антитела-aCL от клас IgG или IgM в серум или плазма, измерени поне два пъти, с разлика във времето от 12 седмици;

Умерено или силно увеличени стойности на анти-бета-2-глюкопротеин I измерени поне два пъти, с разлика във времето от 12 седмици;

Наличие на LA-лупусен антикоагулант, в плазма, измерен два пъти,с разлика във времето от 12 седмици.

 

Диагнозата е твърде суспектна при липса на други рискови фактори и заболявания, които биха обяснили настъпилите усложнения.

 

Какво е лечението?

 

Лечението се състои в потискане на склонността към тромбообразуване. За целта се използват антиагреганти – Аспирин и тромбоцитни антиагреганти.

 

По време на бременност се препоръчва прилагането подкожно на нискомолекулни хепарини, което продължава по време на цялата бременност, преустановява се по време на раждането и продължава 6 седмици след това.