Хроничен отит – за намаления слух и методите за лечение

Хроничният отит представлява персистиращ възпалителен процес на средното ухо, който се характеризира с постоянно или проявяващо се на периоди влошаване на състоянието, съпроводено с изтичане на секрет от ухото. Подобно протичане на заболяването води до трайни промени в структурата на ухото и тъканни дефекти, които влошават слуха в различна степен. Характерно за заболяването е бавното и продължително протичане.

 

Генезата е многофакторна, като най-често изтъквани причини са малоценност на лигавицата, покриваща структурите на средното ухо, както и анатомични малформации. Освен това значение оказва общото състояние на организма и наличието на компрометиращи имунитета заболявания – СПИН, диабет, някои имунни дефицити и други. В последните години съществено значение оказва формирането на една широкоспектърна резистентност на болестотворни микроорганизми, които са причина за все по-трудно лечими инфекции.

 

1. С какво се характеризира клиничната картина на заболяването?

 

 

На първо място са данните за набиране на течност в кухината на средното ухо. Болните се оплакват от болка зад тъпанчевата мембрана, която се засилва по интензитет. Често възпалителният процес засяга и общото състояние, особено при малки деца – най-често с покачване на температурата. Ако настъпи перфорация на тъпанчевата мембрана и секретът изтече навън, болката започва да намалява бързо и състоянието се подобрява.

 

Проникването на възпалението в подлежащите на лигавицата тъкани създава реална опасност от засягане на околните структури, както и проникване на деструктивния възпалителен процес вътречерепно. Увреждането на кръвоносни съдове и нерви води до влошаване на трофиката и е предпоставка за възникване на асептична костна некроза.

 

Симптоми от страна на разполагащия се в близост вестибуларен апарат са възможни при засягане на неговата капсула. В такива случаи към клиничната картина се прибавят симптоми като световъртеж и затруднение в пазенето на равновесие.

 

Диагнозата се основава на повторащи се епизоди с изтичане на секрет от ухото, както и прогресивно намаляване на слуха. Изследване на тъпанчевата мембрана с отоскоп доказва наличието или липсата на перфорация. Аудиограмата е обективен метод за установяване степента на намаление на слуха. Освен това за определяне наличието на костно преустройство и ниво на пневматизация се назначават различни образни изследвания – рентгенография или компютърна томография.

 

При леките форми в острата фаза на хроничния отит терапията е изцяло консервативна – назначаване на подходящ антибиотик и промивки с разтвори на физиологичен разтвор или калиев перманганат.

 

Част от методите на физиотерапията включват налагането на електроди около ушната мида, по които се провежда електричен ток с определена честота. Курсът на лечения включва 6 до 10 процедури в зависимост от повлияването на конкретния пациент.

 

Добър ефект е наблюдаван от прилагането на антибиотици и кортикостероиди, комбинирано с йонофореза, чиято цел е по-доброто проникване на медикаментите.

 

Други методи са калните или парафинови апликации, които подобряват трофиката на тъканите и благоприятстват по-бързото възстановяване.

 

При неповлияващите се от консервативна терапия случаи се налага прибягването до хирургично лечение. С него се цели саниране на възпалителния процес и реконструкция на т. нар. проводна верига (състояща се от тъпанчевата мембрана и слуховите костици).

 

Използван метод е т. нар. тимпанопластика, кяото се изразява във възстановяване целостта на мембраната и заместване на възникналите дефекти чрез авто- или алоприсадки. От основно значение е пълното саниране на възпалителния процес, както и отстраняване на причините, които способстват за поддържане на заболяването.