Мозъчно сътресение – какво да очакваме?

Мозъчното сътресение представлява най-честата закрита черепномозъчна травма. Протича с общомозъчна симптоматика с преходен характер, краткотрайна загуба на съзнанието , без да има налице появата на неврологичен дефицит. Морфологичните структури на главния мозък запазват своята цялост, въпреки остро развиващата се клиника.

 

Черепномозъчните травми са най-честата причина за леталитет в детска и младежка възраст. Всяка година амбулаторно постъпват около 200 000 души с признаци за прекарана лека травма, като засегнатите са предимно мъже между 18 и 30 годишна възраст или възрастни пациенти над 60 години. За България честотата е над 100/100 000 души годишно. Най-честата причина са пътнотранспортните произшествия, по-рядко са промишлените или битови злополуки.

 

Резултатът от една черепномозъчна травма може да е увреда на меките тъкани, черепните кости, мозъчните обвивки и главния мозък.Най-важната класификация на травмите се базира на степента на засягане на меките тъкани на черепа.Според нея те се делят на:

 

Открити черепеномозъчни травми – при тях има нарушение на целостта на кожата и черепните кости. В зависимост от целостта на твърдата мозъчна обвивка се делят на проникващи и непроникващи.

Закрити черепномозъчни травми – в зависимост от морфологичните промени и клиничната им картина се обособяват две форми – мозъчно сътресение и мозъчна контузия. При тях няма нарушение на целостта на меките тъкани, независимо че може да се наблюдават и фрактури на черепните кости.

Каква е причината за поява на мозъчно сътресение?

 

 

Основна роля в поддържането активността на човешкото съзнание има една структура в мозъчния ствол – т.нар възходяща активираща ретикуларна формация и връзката и с кората на големите полукълба. Под действие на травматичната вибрация настъпва временна дисфункция в тази структура. В резултат настъпва нарушение на съзнанието,което продължава от секунди до минути и по изключение повече. Временната пареза на съдовете и повишената им пропускливост водят до развитието на мозъчен едем, който също има отношение в патогенезата на това състояние.

 

Как да разпознаем мозъчното сътресение?

 

 

В ядрото на клиничната картина стои разгръщането на т.нар. комоционен синдром. Той включва:

 

Нарушение на съзнанието – наблюдава се краткотрайно количествено нарушение на съзнанието – от обнубилация ( чувство за преумора и трудна концентрация на вниманието, понякога и с частична дезориентация за време и място) до повърхностна кома с изпадане в безсъзнание и нереагиране на външни дразнения. Продължителността на загуба на съзнание е от няколко секунди до 20-30 минути, понякога час и повече. Условно се приема,че 6 часа загуба на съзнание е границата, след която настъпват морфологични изменения в мозъка.

Нарушение на паметта – след възстановяване на съзнанието може да настъпи амнезия за събития, случили се около и малко след самата травма.Обикновено продължава от няколко минути до няколко часа.

Главоболие – наблюдава се при почти всички пациенти. Започва обикновено от тила и постепенно обхваща цялата глава. Има стягащ характер и е с лека до умерена интензивност.В тежки случаи може да се наблюдава и повръщане. Главоболието често се провокира от физическа и психическа преумора. Обикновено отзвучава за 1 до 4 седмици.

 

Вегетативен синдром – могат да се появят епизоди на пристъпно понижение или усилване на сърдечната дейност, понижаване на кръвното налягане при изправяне, изпотяване, зачервяване или побледняване на лицето, замайване и световъртеж, шум в ушите и др.

Психични нарушения – кратки епизоди на психомоторна възбуда или делир могат да се отключат при по-тежки състояния.

Как може да се диагностицира мозъчното сътресение?

 

 

Тъй като това състояние не е свързано с морфологични промени, а с функционални нарушения, невроизобразяващите методи – скенер и ядрено-магнитен резонанс, не биха дали никакви патологични отклонения,освен развитието на мозъчен оток в по-тежките случаи.

 

Спазването на щадящ режим – покой на легло и избагване на натоварване от всякакво естество, е в основата на оздравителния процес след прекарано мозъчно сътресение. Лечението е основно симптоматично.