Световъртеж – познато, нали?

Световъртежът е често срещан симптом както при млади, така и при възрастни хора. На всеки му се е случвало поне веднъж в живота да усети замайване, прималяване, а дори и гадене, нали?

 

Истината е, че този симптом буди тревога не само в пациентите, но и в лекуващите лекари, тъй като причина за него могат да бъдат нарушения не само в нервната система, но и във вътрешното ухо, ендокринната система, а защо не и измама на психиката?

 

Колкото и да е трудноустановима причината за световъртежа, с помощта на подробно снетата анамнеза и обстойния неврологичен преглед можем да се доближим с почти 90% до окончателната диагноза. Това не е никак малко, нали ?

 

Преди обаче да разкрием причините за това състояние, нека се потопим по-дълбоко в същината на процеса. Какво означават понятията замайване и световъртеж? Замайването е чувство за собстена нестабилност и несигурност по отношение на околната среда, докато при световъртежа имаме илюзорна представа за движение на предметите около нас или чувство за собствено пропадане или издигане.

 

За запазване на равновесие в условията на прав стоеж, ходене, бягане и завъртане основна функция има вестибуларния апарат, който се намира в близост до вътрешното ухо, и неговите връзки с ядрата на очедвигателните нерви и гръбначния мозък. Това е една интелигентна система, благодарение на която ние координираме главата, погледа си и позицията на тялото си, за да се случват всички наши движения хармонично и най-вече, за да не падаме на всяка крачка.

 

Вестибуларният апарат се състои от 3 полуокръжни канала, които реагират най-вече при завъртане на главата и т.нар отолитов апарат, който отговаря за  равновесието при стоене и ходене или т.нар линейни ускорения. В практиката най-често се срещат уврежданията на каналчетата.

 

Връзката между вестибуларния апарат и движенията на очите може да се обясни така: при завъртане на главата напр. надясно се дразни десният лабиринт (в дясното ухо), а активността в левия лабиринт се намалява. Този дисбаланс се предава на ядрата на очедвигателните мускули, които реагират с насочване на погледа наляво с цел запазване на нужното равновесие. При вестибуларна лезия има постоянно субективно усещане за завъртане на главата, което често е придружено и от нистагъм – неволеви ритмични очни движения по посока на здравото ухо. Обикновено след няколко дни или седмици световъртежът и нистагъмът отзвучават, което се дължи на централни компенсаторни механизми.

 

Основно значение в поставянето на диагнозата има подробно снетата анамнеза, която в случая би дала отговор на 4 важни въпроса:

 

1. Вид на нарушената стабилност

 

Световъртеж – при вестибуларни лезии, често с чувство за гадене и повръщане;

Замайване – при ортостатична хипотония (спадане на систолното налягане при ставане с 20 mm/Hg ), психогенно обусловено, под въздействието на някои медикаменти и др.

Замайване при стоене и ходене – неврологично нарушение 

 

2.Продължителност на оплакванията

 

Дни – остра вестибуларна лезия, мозъчен инфаркт;

Часове –  болест на Мениер;

Секунди – при смяна на позата;  

Различно – психогенно обусловено, вестибуларна мигрена.

 

3. Вид на причинителя

 

Промяна на позицията на главата – доброкачестено, пароксизмално замайване;

Бързо ставане – ортостатична хипотония;

В стресова ситуация – психогенно обусловено.

 

4. Придружаващи симптоми

 

Нарушения в слуха – болест на Мениер;

Мигренозни прояви – вестибуларна мигрена;

Неврологичен дефицит – лезия в мозъчния ствол или малкия мозък;

Паника – психично обусловено. 

За доуточняване на диагнозата се провеждат и специални изследвания от областта на неврологията и  отоневрологията.

 

Лечението се провежда с антихистамини, антидопаминергични и антихолинергични медикаменти, чиито чести странични ефекти са сънливостта и сухотата в устата.

 

Използват се също и бензодиазепини.