Защо се развива кандидоза в устата?

Човешката уста е дом на множество микроорганизми, които живеят в баланс и хармония. По-голямата част от тях благоприятстват здравето на устната кухина и нейните структури. Те предотвратяват поселването и размножаването на патогенните микроорганизми, които се срещат в минимални количества. При нарушаване на баланса настъпва т.нар. дисбактериоза. Това позволява на патогенните видове да се разраснат, което се изявява по различен начин.

 

Около 50% от човешката популация са носители на Candida – вид дрожди. Присъствието на гъбички от вида Candida като част от нормалната флора се наблюдава у клинично здрави лица. Най-честата локализация е по гърба на езика. Най-често срещаният вид Candida в устната кухина e Candida albicans. Не толкова разпространени са видовете C. glabrata, C. tropicalis, C. crusei, C parapsilosis, C. guilliermondii и др.

 

При преразвитие на дрождите от вида Candida в устата се наблюдават различни форми на орална кандидоза. Оралната кандидоза обикновено се дължи на системно заболяване, което е скрито и все още недиагностицирано. Често кандидозата е първият симптом, който насочва към търсене на основното заболяване.

 

1. Фактори за появата на орална кандидоза

 

Установена е зависимост между възрастовата група и развитието на кандидоза. При новородени и при възрастни пациенти честотата ѝ е висока. Причината е в несъвършения имунитет на устната лигавица през тези периоди на живота.

Локални фактори за развитието на орална кандидоза са травми на устната лигавица, тютюнопушене и занемарена орална хигиена.

Приемът на различни медикаменти, причиняващи дисбактериоза или понижаващи локалния имунитет – широкоспектърни антибиотици, имуносупресивни препарати, кортикостероиди.

Системни заболявания – диабет, желязодефицитна анемия, левкемия, HIV-инфекция, имунодефицитни състояния.

При синдром на сухата уста, ксеростомия – синдром на Сьогрен, лъчелечение.

 

2. Форми на оралната кандидоза

 

Остра псевдомембранозна кандидоза – най-често срещана, наричана още „млечница“. Изявява се като бяло-жълтеникави плаки с вид на „пресечено мляко“. Намират се по бузите и езика. При отстраняването им се разкрива зачервена лигавица. Могат да се слеят и да обхванат обширни площи от оралната лигавица. Често срещана е при новородените, като се нарича още „соор“.

 

Остра атрофична (еритематозна) кандидоза – при нея липсва псевдомембранозен налеп, по лигавицата се наблюдават болезнени зачервени зони. Характерна е за пациенти с HIV-инфекция, както и при пациенти с плакови протези.

Кандидозен ангуларен хейлит – възпаление в устните ъгли. Те са болезнени, отварянето на устата е затруднено и придружено с болка. Устните ъгли са зачервени, с цепнатини, покрити с крусти (корички).

Хронична хиперпластична кандидоза – още се нарича кандидозна левкоплакия. Характеризира се с персистиращ бял налеп върху оралната лигавица, който трудно се отстранява. Основна причина за развитието и е употребата на никотин. Счита се за премалигнена лезия – може да бъде основа за развитието на злокачествено новообразувание.

 

3. Лечение на оралната кандидоза

 

 

Лечението на гъбичните инфекции е продължително и включва различни аспекти:

 

Задължително подобрение на оралната хигиена – много добър ефект дава провеждането на курс с хлорхексидинови препарати – гелове и вода за уста.

Прекратяване на употребата на никотин.

Остраняване на всички локални предразполагащи фактори.

Локални антимикотични препарати под формата на суспензия или таблетки за смучене – лечението.

При нужда се включват и системни антимикотични препарати.

Изключително подходящи е да се използват пробиотични таблетки с цел възстановяване на баланса на микрофлората в устната кухина.