Метаболитен синдром и рискът, който крият килограмите.
Метаболитния синдром съвсем отговорно може да се нарече „епидемията на съвременното общество”. Честотата на заболяването расте, толкова прогресивно, колкото и честотата на сърдечно- съдовите инциденти в цял свят. Той се класифицира като съвкупност между метаболитни нарушения, като хиперлипидемия, нарушен глюкозен толеранс и андроидно затлъстяване и артериална хипертония. Тези отклонения от нормата са причина за нарушаване съсирването на кръвта и увеличаване риска от развитие на генерализирана атеросклероза.
1. Критерии за поставяне на диагнозата.
Въпреки, че критериите търпят динамично развитие в настоящия момент те могат да се обобщят по следния начин:
1.Централно затлъстяване. Тук основно значение има измерването на талията, която за жени е ≥ 80 см, а за мъже ≥94 см. или наличие на BMI (body mass index) повече от 25кг/м2. Приема се, че висцералното затлъстяване има най- голямо значение за развитието на Метаболитен синдром.
2.Хиперлипидемия, която се изразява в увеличаване на плазмената концентрация на триглицеридите ≥1,7 mmol/l.
3.Понижена концентрация на т.нар. „добър холестерол” HDL-c ˂1.0 mmol/l за мъже и ˂1,3 mmol/l за жени.
4.Диагностициране на артериална хипертония или провеждане на лечение на такава със стойности над 130/85 mmHg.
5.Увеличена плазмена стойност на глюкозата на гладно ≥5,6 mmol/l или поставяне на диагнозата ЗД тип 2.
Тези критерии за стандартизирани и най- точно обхващат всички рискови фактори за развитието на Метаболитен синдром. Необходимо е наличието на поне 3 от тях за поставяне на диагнозата и започване на своевременна лечение.
2. Кои са рисковите фактори за заболяването?
На първо място много проучвания откриха връзката на генетичната предразположеност за развитието на заболяването. Доказателството се крие в различната честота на синдрома сред пациентите от различните популации. Сред азиатците той е драстично по- чест отколкото сред представителите на другите раси. Не може да се пренебрегне и ролята на околната среда в етиологията на заболяването. Средата с повишен психоемоционален стрес и психическо пренатоварване е идеална за отключване на болестта. Намалената физическа активност и употребата на висококалорийна храна са в основата на дислипидемията и нарушения глюкозен толеранс.
3. Как се поставя диагнозата?
Задължителни параметри, които трябва да бъдат отчетени са:
– Измерване на талията и изчисляване на BMI;
– Изследване на липиден профил за установяване на дислипидемия;
– Измерване на кръвна захар на гладно и при необходимост провеждане на ОГТТ тест- тест с натоварване с глюкоза;
– Системно измерване на стойностите на артериалното налягане;
– ПКК, CRP и изследване на урина за откриване на микроалбуминурия са само допълнителни изследвания.
4. Кое определя важността от провеждане на своевременно лечение?
Много пъти Метаболитния синдром е определян като бич за съвременното общество. Причината за това са последствията от него. При болни със съчетание на поне три от изброените критерии значително е увеличена честотата от сърдечно- съдови инциденти. По- висока е и честотата на мозъчно- съдови инциденти и от там инвалидността сред една сравнително млада част от популацията. При тези болни е нарушена съсирваемостта на кръвта, налице е ендотелна дисфункция, развива се инсулинова резистентност. Всичко това е благоприятна среда за провокиране на мозъчно- съдова, коронарна и периферна атеросклероза и съответно развитието на усложнения в жизнено- важни органи. При тези пациенти е силно нарушено качеството на живот и е увеличен броя на хоспитализациите спрямо здравата популация. Допълнителни щети и по- скоро усложнения са развитието на чернодробна стеатоза, микроалбуминурията (отделяне на малко количество на белтък с урината), еректилната неспособност и подагра. При тези пациенти има едно постоянно хронично субклинично възпаление. Обяснението за него е отделянето на цитокини от мастните клетки, а те от своя страна стимулират отделянето на CRP (ц- реактивен протеин) от черния дроб, който е показател за протичане на възпалителен процес в човешкия организъм.
