Бронхиолит – кой е най-честият вирус, който го причинява?

Бронхиолитът е основно поставяна диагноза при кърмачетата и деца до 2-годишна възраст. Представлява възпаление на най-малките разклонения на бронхите. При задълбочаване на инфекциозния процес може да се развие пневмония или бронхопневмония.

 

Най-честият причинител, който се изолира лабораторно при бронхиолит е респираторният синцитиален вирус. За него е характерно, че засяга основно долните дихателни пътища при кърмачета и малки деца.

 

Източник на инфекцията представлява болният човек и много по-рядко здрав заразоносител. Предаването се осъществява основно по въздушно-капков път, както и при повечето вируси, засягащи дихателната система. По-рядко може заразяването да се осъществи чрез заразени предмети от околната среда.

 

Имунитетът, който се придобива след преболедуване не е траен и инфектиране може да настъпи отново. В детската възраст протичането на инфекцията е много по-сериозно и често налага хоспитализация, докато при възрастни протичането е леко.

 

В какво се изразява клиничната картина на заболяването ?

 

Инкубационният период трае в рамките на 2 до 8 дни. В началото симптомите са нетипични, наподобяват в голяма степен тези при грип. В началото започва повишаване на телесната температура с общо неразположение и загуба на апетит. По-късно се появява хрема, болки в гърлото и кашлица.

 

Като продължителност заболяването трае от 1 до 2 седмици, в зависимост от имунната система на организма. При възрастни, при които има придружаващи заболявания на сърдечносъдовата или дихателната система инфекцията протича по-затегнато – с развитието на тежки и трудно поддаващи се на лечение пневмонии.

 

Когато при малки деца се засегнат бронхиолите – най-малките разклонения на бронхите, кашлицата се засилва, дишането се затруднява прогресивно и се води до задух. Детето няма апетит, спира да се храни, а кърмачетата отказват да сучат. Постепенно започват да се отпускат и при ненавременно предприети мерки изпадат в летаргично състояние.

 

Рискови контингенти по отношение на инфекцията с респираторния синцитиален вирус се оказват новородените, недоносените деца, както и хора с хронични заболявания на белите дробове и имунокомпрометирани.

 

Докато при новородените и малките деца вирусът най-често засяга долните дихателни пътища, то при по-големите деца се засягат основно структурите на средното ухо и заболяването протича с клиничната картина на среден отит.

 

Статистически е установено, че респираторният синцитиален вирус е една от най-честите причини на бронхиолит и пневмония в ранната детска възраст. Затова и почти всички деца до 3-4-годишна възраст са били инфектирани с този вирус. Но за съжаление имунитетът не е траен и повторни заболявания не са изключени.

 

Какво е лечението, което се предприема ?

 

Тук антибиотичната терапия не е нужна, тъй като тя помага само ако има насложена бактериална инфекция. При вирусните инфекции терапията е основно симптоматична. При тежките състояния се налага хоспитализация, където се извършва обдишване с кислород и регулация на водно-солевата хомеостаза.

 

Ако болният има наклонност да прави спазми към терапията се включват и бронходилататори, за разширяване на просвета на дихателните пътища. При хора с компрометирана имунна система се налагат допълнителни мерки по отношение на имуностимулацията.

 

Като профилактика на заболяването се препоръчва кърменето да продължи колкото се може по-дълго. Освен това в болниците се препоръчват допълнителни мерки за предпазване на хоспитализираните деца от вътреболнични инфекции, тоест спазване на строги хигиенни изисквания.