Основни методи на изледване в хематологията
1. Анамнеза
Анамнезата има изключително важно значение за диагнозата, тъй като кръвните заболявания обикновено се развиват постепенно и болните забелязват признаците им в сравнително напреднал стадий на развитие. Най-често пациентите съобщават за нехарактерни оплаквания като лесна умора, намалена работоспособност, главоболие, сърцебиене, безапетитие, тежест и болка в стомашната област, субфебрилитет и др. При хеморагичните диатези оплакванията са от кръвоизливи с различна характеристика по кожата и лигавиците, хематурия, хематемеза, болка в областта на слезката и т.н. От съществено значение е да се изяснят характерът и еволюцията на евентуалното температурно състояние, на субиктера или иктера (пожълтяване) по склерите и кожата. Важен момент в анамнезата е уточняването на фамилната предразположеност, тъй като при някои от кръвните заболявания (хемофилия, хемоглобинози и др.) се установяват данни за наследственост и генетична обусловеност.
2. Физикално изследване
Оглед. Огледът на болните дава възможност да се прецени преди всичко тежестта на общото им състояние. Характерни са промените в цвета на кожата и видимите лигавиците – бледост, субиктер или иктер, кръвоизливи, ерозивни или афтозни промени по езика, устната лигавица, сливиците, трофични промени по кожата и ноктите на ръцете и краката.
Палпация, перкусия и аускултация. С палпация се търсят и установяват увеличени лимфни възли, тяхната консистенция, подвижност, болка, срасналост помежду им. С целенасочена палпация и перкусия се определят спленомегалията (увеличена слезка) и хепатомегалията (увеличен черен дроб), както и наличието на болезненост при натиск по дългите кости и стернума. При периспленит с аускултация върху слезката може да се констатира триене.
3. Лабораточни изследвания
При хематологичните заболявания от особено важно значение е подробното изследване на кръвната картина. Освен СУЕ (скоростта на утаяване на еритроцитите) и пълна кръвна картина (ПКК), включваща основните показатели – хемоглобин (Hb), еритроцити (Er), левкоцити (Leu), тромбоцити (Thr), ретикулоцити (Rt), се изследва диференциална кръвна картина (ДКК), даваща информация за броя и процентното съотношение на пръчкоядрените (St) и сегментоядрените (Sg), неутрофили, еозинофили (Eo), базофили (Ba), моноцити (Mo) и лимфоцити (Ly). Отчитат се и други показатели като средно съдържание на хемоглобин в един еритроцит (МСН), среден обем на еритроцитите (МСV), средна дебелина на един еритроцит (МСТ), нива на вътрееритроцитните ензими и др. Изследват се хемастезиологичните показатели – време на кървене, време на съсирване, INR, тромбеластограма, фактори на кръвосъсирване и др.
От биохимичните показатели най-важни са белтъчното съдържание в кръвта, нивата на билирубина, активността на серумните ензими – алкална фосфатаза (АФ), гама глутамилтранспептидаза (ГГТП), лактатдехидрогеназа (ЛДХ), чернодробните трансаминази – АСАТ, АЛАТ; стойностите на серумното желязо и желязо-свързващия капацитет (ЖСК) и др.
С имунохематологични и серологични изследвания се определя съдържанието на изоантитела и автоантитела в серума на болните, кръвногруповите антигени и левкоцитната антигенна принадлежност (HLA анти-гените). Важно диагностично значение има и определянето на имуногло-булините –IgA, IgM, IgG и др.
