Атипични пневмонии
Това са група възпалителни заболявания на белия дроб (на респираторния тракт ), които се отличават по своя причинител. За разлика от „типичните” пневмонии, те протичат с по-оскъдна клинича картина, ход на заболяването, по-тежки усложнения и особености в подхода на лечението.
1. Кой причинява „атипичните” пневмонии?
Това са разнообразни микроорганизми, различни от стандартните причинители Str. Peumononiae и стафилококите. Mycoplasma pneumoniae, Legionella pneumofila, Clamidia pneumoniae са в тази група „атипични” микроорганизми. Те са вътреклетъчни причинители, което е много важна ососбеност за подхода на тяхното лечение. Клиничната картина при тях се отличава с остро начало и несъответствие между симптомите и тежестта на рентгеновата находка. По- чести са извънбелодробните прояви под формата на миалгия, артралгия и главоболие. Биохимичните показатели често са слабо променени.
2. Какво е микоплазмената инфекция?
Причинител е вътреклетъчният агент Mycoplasma pneumoniae, който е лишен от клетъчна стена- важна негова особеност. Именно тя го прави нечуствителен на терапия с бета- лактамни антибиотици. Микоплазмената пневмония е в групата на пневмониите придобити в обществото и засяга предимно млади хора и деца през зимните месеци. Предава се по въздушно- капков път често в малки колективи. Клинично освен като пневмония може да протече и като трахеобронхит (в по- голямата част от случаите) или безсимптомно(но много рядко). Началото е постепенно с главоболие, температура до 38 градуса, суха кашлица , болки в гърлото и миалгия(болки в мускулите). Като допълнение е и слабата физикална находка с едва доловими сухи хрипове, която е в противовес с рентгенологичните данни. Така изявената клиника често остава неразпозната и объркана с простудно заболяване. Особеност и усложнение на микоплазмената пневмония е образуването на студови антитела в резултат, на които се развива хемолитична анемия (анемия поради разрушаване на червените кръвни клетки в кръвта). Терапията е продължителна- поне 2 седмици с Макролиди и Тетрациклини(Доксициклин).
3.С какво се отличава хламидиината пневмония?
Числи се също към групата на ПАП(първични атипични пневмонии) и трудно се отдиференцира от другите в тази група. Причинителят Chl. Pneumoniae се предава по аерогенен и въздушно- капков път. Боледуват възрастни хора, но се засягат и деца. Характерно е постепенното начало, протрахиран ход с леки прояви на фарингит/ларингит, среден отит, плеврит. При по- възрастни и имуно-компроментирани пациенти може да протече с усложнения. Диагнозата се поставя серологично с търсене на специфични антитела от клас IgG. Лечението е с Макролиди или Доксициклин за поне 3 седмици, поради опасност от рецидиви.
4. А с къде се среща легионелозата?
Причинител е Legionella pneumofila, която е вътреклетъчен причинител. Широко е разпространена е климатични системи, бани и душове, апарати за изкуствено обдишване. Предава се по аерозолен път. Поразяват се всички възрастови групи, но най- застрашени са пушачи, диабетици, пациенти с подлежащи белодробни заболявания, с намален имунитет. Тежко протича заболяването още при интубирани болни, както и при такива с хронични бъбречни и чернодробни заболявания. Заразяването става с инхалиране на инфектирани аерозоли. Клиничната картина има две форми- по- лека т.нар. Pontiac- треска, която протича като грипоподобно заболяване, без пневмония и като Легионелна пневмония. Пневмонията протича тежко с темтература, миалгия, анорексия и суха кашлица, болки в гърдите. В по- тежките случаи при увредени болни има и мултиорганно засягане и се развиват усложнения- хематурия (кръв в урината) от бъбречно засягане, хипонатриемия (нисък натрий в кръвта), склонност за намалено артериално налягане. Диагнозата се поставя чрез доказване на антигените на причинителя в урината или материал от респираторния тракт или изолиране на самия причинител и антитела. Лечението е с Макролиди (и тук бета- лактамните антибиотици не повлияват причинителя). Най- ефективен е Азитромицин или флуорохинолони 3/4 генерация. Лечението е продължително поне 3 седмици и се комбинира с други общоукрепващи препарати.
