Болест на Крон
Болестта на Крон представлява хронично заболяване, причиняващо възпаление на стомашно-чревния тракт. Това патологично състояние обхваща всички слоеве от стените на гастро-интестиналния тракт. Често е придружавано от извънчревни промени. При него е възможно да се засегне всяка част- от устата до ануса. Заболяването е разпространено предимно в Северозападна Европа и Северна Америка.
Двата пола са еднакво засегнати. Във възрастта около 20-40 години се среща по-често. Болестта има и втори пик- след 50- годишна възраст. Точната причина за болестта на Крон все още не е ясна, но се смята, че роля играят автоимунна реакция, фамилна предекспозиция, околна среда, вируси и др. Учените смятат, че възможна причина за това заболяване е автоимунна реакция- имунната система атакува здравите клетки в организма.
При нормални условия имунната система защитава организма от нашествие на вируси, бактерии и други патогени. Според теорията такива вируси или бактерии могат да задействат имунната система и тя по грешка да атакува здравите структури на гастро-интестиналния тракт. Именно този имунен процес причинява възпалението. Болестта на Крон в някои случаи се предава в семейството.
Учените са установили, че хората, които имат болен родител, брат или сестра от тази болест, може да са по-склонни да я развият. Фамилната преиспозиция е доказана в около 20 % от случаите. Някои учени смятат, че неща, от околната среда също могат да повишат риска от болестта на Крон. Такива са: нестероидните противовъзпалителни средства, оралните контрацептиви, антибиотиците, консумирането на по-мазна храна и др.
Когато трябва да се определи до каква степен е засегнат стомашно-чревният тракт, често се изпитват затруднения, тъй като понякога видимо здрави участъци показват хистологични промени. Установено е, че в 30-40 % от случаите се засяга само тънкото черво, в 40-50 %- тънкото и дебелото, а в 25 %- цялото черво. Обикновено ректумът не е променен.
Заболяваето засяга сегментно, т.е. увредените участъци са отделени един от друг със здрава тъкан. На вид лигавицата на червото е силно зачервена, оточна, има язвички. Тези язвички могат да пробият стената и да се свържат със съседни чревни бримки, коремната стена или съседни органи. Резултат от възпалителния процес на стената на червото е нейното уплътняване, с последващо стесняване на чревния отвор до степен на неговото запушване.
Често при хистологично изследване на част от чревната стена се откриват грануломи. Един от най-честите симптоми е болката, която има коликообразен характер и може да се усеща ниско долу в корема или в неговия долен десен сегмент. Болковите усещания могат да намаляват след дефекация. Друг симптом е диарията, която е белег за активност на заболяването. Може да има повишаване на температурата, намаляване на теглото, поради липса на апетит, лесна уморяемост, анемия и др.
С началните си изяви болестта на Крон прилича на остър апендицит. Извънчревните симптоми, които могат да се появят са болки в ставите, очни засягания, кожни промени, афтозен стоматит, поява на жлъчни камъни. Когато се поставя диагноза на първо време трябва да се изключи инфекциозен причинител като: салмонела, шигела, ешерихиа коли и др.
Чрез иригографията се установяват промени в дебелото черво, терминалния илеум и наличието на аномален канал, свързващ сътветното черво с други близки орани или структури. Прилагат се още скенер, ултразвук, ендоскопско изследване. Заболявания, от които трябва да се отличи са: инфекциозните ентероколити, остър апендицит, дивертикулит, системни васкулити, амилоидоза. За лечение се прилагат аминосалицилати, кортикостероиди, имуносупресори, антибиотици, както се въвежда и специално хранене, съобразено с тежестта на заболяването.
