Фиброкистична болест – какви са рисковите фактори за развитието й?

1. Какво е фиброкистична болест?

 

 

Фиброкистичната болест е едно от най-често срещаните заболявания на млечната жлеза. Дължи се на съвкупност от хормонално обусловени пролиферативни или регресивни процеси, водещи до структурно преустройство на млечната жлеза. Клинично заболяването се изявява с опипващи се уплътнения в гърдата, които се изменят в хода на меструалния цикъл.

 

2. Каква е етиологията на заболяването?

 

 

Множество са факторите, които имат отношение към развитието на фиброкистична болест. Един от тях е времето на настъпване на първата менструация (менархе). По-ранното менархе и по-късната менопауза повишават рисказа жената. Вероятно причината за това е по-продължителната естрогенна експозиция, на която са подложени гърдите в този случаи.

 

Нераждалите жени по-често развиват заболяването. Раждането и по-продължителното кърмене влияят благоприятно и предпазват млечните жлези от пролиферативни заболявания.

 

По-висока честота на фиброкистична болест се наблюдава при жени със затлъстяване и фамилна обремененост за рак на млечната жлеза.

 

Начинът на хранене също има определящо значение. Намаляването на мазнините в диетата и увеличаване на приема на каротеноиди и витамин А, Е и С редуцира значително нивата на естрогените и така намалява вероятността от заболяване. Приемът на алкохол трябва да е ограничен, тъй като води до покачване на серумните естрогенни нива.

 

Употребата на кофеин води до инхибиране функцията на едни ензими и активане на други, което е причина за нарастване на уплътненията в млечната жлеза. Ограничаването на кафето, особено преди менструация, значително намалява оплакванията на жента от болка и напрегнатост в гърдите.

 

Употребата за по-дълъг период от време на хормонални орални контрацептиви намалява вероятността за фиброкистична болест, а продължителната хормонозаместителна терапия след менопаузата – я увеличава.

 

3. Какви форми има заболяването?

 

 

Наименованието фиброкистична болест е сборно понятие, изразяващо множество хистологични изменения в тъканите на млечната жлеза. В зависимост от преобладаващата хистологична находка се обособяват няколко форми:

 

• кисти на млечната жлеза – преобладаващата хистологична находка са кистичните изменения на жлезата. Кистите се разделят на макрокисти (при размер над 3 мм) и микрокисти, единични или множествени. Причината за развитието на тази форма на заболяването е запушването на каналчета на млечната жлеза. Клинично може да протича без симптоми или да се опипва формация, циклично променяща размерите си. Максимална големина достига предменструално, когато е и най-болезнено.

 

Лечението на кистичната форма на заболяването започва с тънкоиглена аспирация и изследване на аспирираната течност. Ако след пункцията на кистата палпиращата формация изчезне, е необходимо жената редовно да посещава специалист. Ако съдържанието на кистата е хеморагично, задължително е биопсично изследване поради риска от развитие на карцином.

 

• фиброза на млечната жлеза – тази форма се наблюдава при жени в менопауза. Понякога се среща и при по-млади. Клинично се изявява с уплътнения, опипващи се най-вече в горните външни квадранти на гърдите. В някои случаи локалната фиброза се съчетава с възпалителен инфилтрат, при което жената се оплаква от болка в съответната област.

 

Терапевтичното поведението при тази форма се състои в наблюдение на гърдата и хирургично отстраняване на уплътнението при по-продължителни оплаквания.

 

• аденоза – пролиферативният процес, започващ от лобулите на жлезата. Тази форма се съчетава често с нарушения в яйчниковата функция и лактацията.

 

• епителна хиперплазия – пролиферативният процес обхваща епителя на млечните каналчета. Поради съществуващ риск от малгнизация е необходимо стриктно проследяване.

 

 

4. Какво е лечението?

 

 

Наблюдението е важен етап от лечебния процес. Необходимо е провеждане на преглед и ехографско изследване на млечните жлези на всеки 6 месеца, а при необходимост – иглена биопсия. Консервативното лечение се състои от диета, обезболяващи медиакементи и витамини. Понякога е подходяща и хормонална терапия. При съмнение за раков процес се налага хирургично лечение.