Българчетата прекарват по 26 часа седмично пред телевизора и компютъра

Все по-тревожни данни за здравето на българчетата отчитат родните специалисти. Докато затлъстяването и наднорменото тегло засилват влиянието си на медицински и социален проблем в глобален мащаб, децата у нас растат предимно пред компютъра или телевизора, консумирайки вредни храни. Това става ясно от ново проучване на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев“, цитирано на пресконференция вчера.

 

По последни данни, представени от председателя на асоциацията доц. д-р Светослав Ханджиев, българските деца са на първо място в статистиката по заседяване пред телевизора или компютъра.

 

Седмично те прекарват по 25,7 часа или 3-4 часа в неподвижна и рискова за зрението позиция всеки ден. Същевременно със спорт се занимават едва 1/5 от децата. Това е една от причините подрастващите у нас да са на 5-о място в Европа по затлъстяване.

 

Другата причина е нездравословният модел на хранене, налаган масово от родителите в страната.

 

Според специалиста от съществено значение е да се предприеме профилактика на затлъстяването още в ранна детска възраст, когато се формира броят на мастните клетки и се определят хранителните навици. За тази цел са необходими кампании, насочени към родителите, които имат основна роля при изграждането на оптималния хранителен режим на детето.

 

Проблем обаче е и масовото затлъстяване сред възрастните.

 

Докато през 2014 г. са регистрирани 2 млрд. души с наднормено тегло, до 2025 г. броят им ще скочи на над 2,7 млрд. Българите с тегло над здравословната норма в момента наброяват 280 хил. души, но след 10 години този контингент ще се увеличи с още около 60 хил. лица.

 

Физическата неактивност причинява повече смъртност от тютюнопушенето. Тя е фактор за множество клинични състояния като сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2, депресия, болки в опорно-двигателната система, коментира Ласка Ненова, мениджър на инициативите Now We Move и Move Week за Европа.

 

За жалост хората, които спортуват в България, най-често са от големите градове и с по-висок доход. Ето защо инициативите, които се организират с подкрепата на бизнеса, успяват да дадат достъп до спорт и на жителите на по-малки населени места.

 

По думите на Ненова образователните институции са основен фактор за информиране на населението за ползите от движението, а когато хората са информирани, стават и много по-мотивирани.