Фистули – комуникация между влагалището и пикочния мехур

1.    Какво е фистула?

 

Фистулите са противоестествени комуникации на кухи органи или телесни кухини с повърхността на тялото. Разделят се на прости и смесени в зависимост от това колко органа са ангажирани в съставянето им (прости – връзката е между два органа и смесени – комуникацията обхваща повече от два органа).

 

Множество са факторите, взимащи участие във формирането на абнормните комуникации.  Механичното нараняване по време на операция, разкъсване при раждане или травма в тазовата област, както и туморни образувания и възпалителни процеси, могат да причинят фистула

 

Фистулите между гениталиите и отделителни органи се наричат пикочо-полови, а между влагалището и ректума съответно ректо-вагинални.

 

 

2.    Пикочо-полови фистули

 

В зависимост от нивото на комуникация между органите на половата и отделителната система този вид фистули се разделят на няколко подвида:

 

Везико-вагинални фистули – комуникацията е на нивото на пикочния мехур. Те се срещат най-често като основната причина за появата им е извършването на хистеректомия (отстраняване на матката). По време на оперативната процедура се нарушава целостта на пикочния мехур – при отделянето му от матката или при зашиването с конци. Наличието на диабет, хипертония и затлъстяване подпомагат формирането на абнормната комуникация.

Първите оплаквания на жената се появяват или непосредствено след операцията или в интервал от 10 дни. Те се състоят в изтичане на урина от влагалището и хематурия. Урината възпалява лигавицата на влагалището, разлага се до амоняк и предизвиква неприятна миризма. Ако фистулният ход е твърде голям, изтичането е постоянно през денонощието и пациентката няма нормална микция (уриниране).

 

Уретеро-вагинални фистули – комуникацията е на нивото на уретерите. Възникват най-вече след радикална хистеректомия. До появата на фистулата жената се оплаква от отпадналост, болка в поясната област от съответната страна, фебрилитет, подуване на корема. След формирането й общото състояние се подобрява. При този вид фистули изтичането на урина е постоянно, но пациентката има нормална микция, тъй като урината, образувана в другия бъбрек, безпрепятствено се дренира до пикочния мехур.

Урогениталните фистули се диагностицират на базата на оплакванията на жената и проведените изследвания. Всяко изпускане на урина, появило се след гинекологична операция, трябва да буди съмнение за фистула.

 

Огледът на влагалището при гинекологичен преглед позволява визуализацията на фистулния ход, както и наличието на течност с вид и мирис на урина. Доказването на комуникацията между влагалището и пикочния мехур се извършва с проба с цветно вещество (метиленово синьо). Течността се въвежда чрез катетър в пикочния мехур, а във влагалището се поставят марли. Ако има връзка между двата органа, марлите не оцветяват. Задължително е провеждането и на екстреторна урография (отново доказва фистулата) и цистоскопия (инструментален оглед на вътрешността на пикочния мехур).

 

Лечението е оперативно. Цели се затварянето на комуникацията. Малките везико-вагинални фистули могат да зарастнат сами при поставяне на специален балон-катетър в пикочния мехур – той предоствратява изтичането на урина и подпомага възстановяването на стената на органа.

 

При уретеро-вагинални  фистули се опитва катетеризиране на уретера чрез поставяне на стент. Стентът престоява 6 до 8 седмици – до зарастване на лезията.

 

3.    Ректо-вагинални фистули

 

При тях комуникацията е между влагалището и ректума. Причини за образуването на този вид фистули са както родовия травматизъм, така и някои заболявания: болест на Крон, дивертикулоза, периректални абсцеси, туморна инфилтрация. Обичайна проява на ректо-вагиналните фистули са невъзможност за задържане на газове и замърсяване на вагината с преминали през комуникацията изпражнения.

 

Лечението е преди всичко оперативно – възстановяване на нормалното анатомично устройство на органите.