Въпреки че марсилската треска се смята за не дотам характерно за нашите географски ширини заболяване, то засяга стотици българи всяка година. От инфекцията ежегодно се заразяват между 600 и 700 души у нас, съобщи за Puls.bg директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. д-р Тодор Кантарджиев.
От думите на експерта става ясно, че известната като средиземноморска петниста треска е била най-често срещаната кърлежо-предавана зараза в България до 1968 г. След това инфекцията е била елиминирана, благодарение на здравните и ветеринарни власти, взели под внимание необходимостта от редовната деакаризация на парковете и градинките в градската среда.
През 1993 г. обаче треската отново се завръща, именно заради неглижирането на същата тази необходимост. Запускането на зелените площи в населените места е дало силен тласък върху честотата на заболеваемостта за малко повече от десетилетие. Принос за ръста имат и бездомните кучета, върху които причинителят на заразата Rhipicephalus sanguineus паразитира.
През последните години общините се представят по-съвестно по отношение поддръжката на парковете и обезпаризатяването на бездомните животни и разпространението на марсилската болест трайно намалява, посочва проф. д-р Кантарджиев.
За жалост и така броят на инфектираните е достатъчно голям, което говори, че здравните власти и местните парламенти трябва да се трудят по-усърдно за почистването на зелените площи.
Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести разясни, че три са най-важните неща, които гражданите трябва да знаят във връзка с марсилската треска. На първо място основно рисков фактор за появата ѝ са неподдържаните градини и бездомните кучета. В този смисъл разходките в парковете не бива да са продължителни, особено след като е валял дъжд, а облеклото изисква дълги крачоли и затворени обувки. Колкото по-бързо се махне забелязаният вече кърлеж, толкова по-малка е опасността от поява на последващи усложнения.
В повечето случаи на мястото на кърлежовото ухапване се развива т. нар. първичен афект – тъмно петно, което представлява малко уплътняване на кожния участък, покрит с неболезнена твърда коричка.
Инкубационният период на марсилската треска е от 6 до 10 дни. Заболяването започва с втрисане, висока температура до 39 – 40 градуса, силно главоболие, болки по ставите и мускулите, особено по долните крайници, до невъзможност за движение, отпадналост, гадене, изразена интоксикация.
Стандартният режим на лечение включва 7-10-дневен антибиотичен прием по лекарско предписание.
През периода от 17 до 21 август, в страната са регистрирани 11 случая на марсилска треска. За сравнение, през предходната седмица заболелите са били общо 15 души.
От началото на годината в страната са съобщени 153 случая. За същия период през изминалата година са регистрирани 246 заразени.
Проф. д-р Тодор Кантарджиев предупреди, че заради закъснялата пролет и очакваната топла и влажна есен, през септември броят на инфектираните може да нарасне. По неговите думи постепенното захлаждане на дневните температури не е гаранция за безопасност и хората трябва да продължат да се предпазват от дребните вредители.
Припомняме, че вчера възрастен мъж от Приморско почина от марсилска треска в Приморско.
62-годишният гражданин е един тримата жители на областта, диагностицирани с животозастрашаващата инфекция само за изминалата седмица. Състоянието на останалите пациенти е вече овладяно и за живота им няма опасност, съобщават от Регионалната здравна инспекция в Бургас.