Ювенилен хроничен артрит – най-честото детско хронично ревматологично заболяване
Ювенилният хроничен артрит не е едно заболяване, а термин, включващ всички форми на артрит с неизвестна етиология и с продължителност повече от 6 седмици при пациенти на възраст под 16 години. Това е най-честото детско хронично ревматологично заболяване, което е асоциирано със значима инвалидизация.
Началото на заболяването е след 6 месечна възраст, с два пика на заболеваемост – 1-3 и 8-12 години, като съотношението: момичета – момчета е средно 2:1. Причините за заболяването са неизвестни, но най-честите провокиращи фактори са: инфекции (рубеола, цитомегаловирус, бактериални инфекции, пептидогликани); автоимунни заболявания; травма; стрес, при определена генетична предизпозиция и др.
Основната клинична изява на заболяването е артрит, проявяващ се с характерните симптоми на възпаление – оток, еритем, топлина, болка и ограничена функция. При ювенилния артрит се засягат предимно големите стави, а малките стави на китките и стъпалата се засягат предимно при полиартритната форма. Заболяването се характеризира със следните клинични форми:
Често най-тежката форма на ювенилен ревматоиден артрит е със системно начало, също така известен като болест на Стил. Системните прояви може да предшестват артрита с месеци, дори години. Тази форма на ювенилен ревматоиден артрит започва с висока температура над 39 градуса с лабораторни показатели за възпаление, както и с дискретен, бързопреходен обрив, който се появява по време на температурата. Други системни прояви са увеличаване на черния дроб и слезката, лимфаденопатия, перикардит, понякога съчетан с миокардит, плеврит и пулмонит, коремна болка и миалгии.
- Полиартритна форма. Дефинира се като артрит в 5 и повече стави през първите 6 месеца на болестта. Артритът е симетричен, предимно на големите стави – коленни, гривнени, лакътни и глезенни. Шийният гръбнак и темпоромандибуларните стави са често засегнати. Системните прояви са по-редки: фебрилитет, лимфаденопатия, перикардит, плеврит и коремна болка.
- Олигоартритна форма. Дефинира се като артрит в 4 и по-малко стави през първите 6 месеца на болестта. Артритът е асиметричен, най-често в коленни, лакътни и глезенни стави, като в около 50 % се касае за моноартрит. Тя от своя страна се разделя на 2 форми. Първи тип е характерен за момичета в ранна детска възраст с положителни антинуклеарни антитела и увеит. Вторият тип се среща при момчета с моно- или олигоартрит на долни крайници с възможна еволюция до болест на Бехтерев.
Лечението на ювенилен артрит е комплексно. Целите на лечението са да се предотврати възникването или да се постигне контрол върху ставното увреждане, да се съхрани ставната функция и да се намали болката. Лечението при всяка групи се определя от активността на заболяването и от наличието или липсата на неблагоприятни прогностични фактори.
Започва се с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) като Аспирин, Диклофенак, Индометацин. Самостоятелното приложение на НСПВС може да бъде ефективна терапевтична алтернатива за пациентите, при които има засягане само на една става и които са с ниска активност на заболяването. Обикновено резултатът от лечението е налице в рамките на два месеца. При болните със засягане на повече стави и с по-висока активност на артрита, НСПВС се прилагат като допълнителна терапия с противоревматични медикаменти като Резохин, златни соли, Сулфасалазин и други. Прилагат се имуносупресори като Метотрексат, Азатиоприн, Циклоспорин А и кортикостероиди.
Локалното лечение се провежда с вътреставно инжектиране на депо-кортикостероидни препарати, локално приложение на НСПВС, криотерапия, физиотерапия, кинезитерапия и ограничена двигателна активност. При неповлияване се прилага ортопедично и хирургично лечение.
Лечението с локални кортикостероиди и мидриатици (за предотвратяване на възникването на закритоъгълна глаукома) се прилага при увеит и често може да предотврати прогресията на заболяването с възникване на калциеви отлагания в лещата.
