Ендокринни тумори на панкреаса – кои са те?

В зависимост от произхода си туморите на панкреаса могат да бъдат разделени на две големи групи – на екзокринния или на ендокринния панкреас. Екзокринният панкреас е тази част от жлезата, образуваща и отделяща храносмилателни ензими. Ендокринният панкреас е съставен от клетки, които синтезират биоактивни вещества и ги секретират в кръвообръщението.

 

Размерът на ендокринните тумори не е голям. Най-често те са представени като малки възли с диаметър не повече от 1-2 см. За разлика от масивните тумори на екзокринния панкреас, ендокринните неоплазми са добре отграничени от околната здрава тъкан. Те са и изключително добре кръвоснабдени, което помага в диагностицирането им чрез образни изследвания.

 

Има няколко вида панкреасни ендокринни тумори. Те се различават по различните хормони, които произвеждат в ексцесивно количество и по клиничната картина, произтичаща от активната им дейност. Съществуват и ендокринни тумори без хормонална активност. Те са с коварно тихо протичане, което обуславя трудното и относително късното им диагностициране.

 

1. Инсулиномът е най-честият ендокринен тумор на панкраса. Той съставлява повече от 70% от всички неоплазми, попадащи в тази категория. Инсулиномът произхожда от бета клетките на жлезата, които са специализирани в синтезата на инсулин. Концентрацията на последния в кръвта е над нормата и това е в основата на клиничната картина.

 

Трайната хипогликемия клинично се манифестира с оплаквания от страна на централната нервна система. Наблюдават се психично объркване, емоционална лабилност, преходни амнезии до загуба на съзнание. Пристъпите на хипогликемия се характеризират и с обилно изпотяване, зачервяване, треперене, учестена сърдечна дейност и силен глад. Възможни са мускулни спазми и гърчове, имитиращи епилепсия. Характерно за симптомите при инсулином е, че те се подобряват или изчезват след венозно приложение на глюкозни разтвори.

 

2. Гастриномът е вторият по честота ендокринен тумор на панкреаса. Произхожда от гастрин секретиращите клетки на жлезата. Гастринът е хормон, който стимулира стомашната секреция на ензими и солна киселина. Когато кръвното ниво на гастрин е трайно завишено, стомашната киселинност значително се повишава. Това е патогенетичната основа за развитието на множествени и рецидивиращи язви на стомаха и дванадесетопръстника при гастрином на панкреаса.

 

Състоянието се нарича синдром на Цьолингер-Елисон. В симптомокомплексът влизат болка в епигастралната област, диария и отслабване на тегло. Гастриномът може да се разполага и извън границите на панкреаса. В тези случаи неговото диагностициране е възможно единствено чрез регистриране на повишената концентрация на гастрин в кръвта.

 

 

Останалите ендокринни тумори на панкреаса са изключително редки. Випомът се характеризира с повишено отделяне на вазоактивен интестинален полипептид (ВИП). Този хормон стимулита секрецията на вода и електролити в гастро-интестиналния тракт. Резултатът е водниста диария със значителна водна и електролитна загуба. Поради това випомът е известен още като „панкреатична холера“.

 

Соматостатиномът произвежда абнормално количество соматостатин. Последният потиска стомашната и панкреасната секреция на храносмилателни ензими и смущава функционирането на някои ендокринни жлези. Класическата клинична картина включва ензимна недостатъчност, диария, отслабване на тегло, признаци на захарен диабет и др.

 

 

Диагнозата на ендокринните панкреасни тумори се поставя въз основа на клиничната картина, нивата на хормоните в кръвта и образни изследвания. Диференциалната диагноза е широка.

 

 

Дефинитивното лечение на всички ендокринни тумори на панкреаса се изразява в тяхното оперативно премахване (резекция). Поради малките им размери и неудобна локализация, това не винаги е възможно. В такива случаи се използват различни медикаменти за потискане или корекция на действието на ексцесивно произвежданите хормони.