Безплатна доставка над 99лв

При рутинното лечение на зъбен кариес се налага отстраняване на увредената част на зъба, а образувалата се кухина се дооформя до подходящ кавитет. След това той може да бъде запълнен и изграден с помощта на различни дентални материали, които целят да възстановят функцията, понякога и естетиката, на липсващата част от зъба. В някои от случаите денталните материали могат да се използват и при възстановяване на фрактурирани фрагменти от зъба, както и в случаите на  увредени зъбни тъкани вследствие на бруксизъм или вредни навици като гризане на нокти например.

 

В тази и следващата статия ще разгледам различните дентални материали, които се използват в стандартната стоматологична практика при възстановяване на постоянните зъби, вследствие на кариес или други причини, водещи до тяхното увреждане. Също така ще опиша техните предимства и недостатъци, както и средният брой посещения, необходими за тяхното възстановяване.

 

 Ще започна с една от най-често използваните в миналото пломби (обтурации) – денталните амалгами.

 

1. Дентални амалгами

 

Брой посещения необходими за избработване – 2 (след почистване на кариозната маса и оформянето на кавитета в зъба, пломбата може да бъде поставена в същото посещение, без необходимост от намесата на зъботехник, като във второто посещение се извършва повторно полиране).

 

Денталната амалгама представлява сплав от живак с различни метали, главно сребро, калай и мед, но в нея са включени и примеси от други метали. Съвременните амалгами съдържат по-малко количество живак.

 

Предимства:

 

За сравнение като втори материал, използван редовно в денталните практики следва:

 

2. Дентален фотокомпозит

 

Брой необходими посещения: при този вид материал са възможни два варианта на работа. При първия, т.нар. директен метод, след оформянето на кавитета се поставя директно композит, без необходимост от зъботехник. При втория, т.нар. индиректен метод, бъдещата пломба се изработва от зъботехник и в следващото посещение се залепва към оформената кухина.

Денталните фотокомпозити са вид синтетична смола, състояща се най-често от бисфенол А глицидил метакрилат или BIS-GMA, както и други диметакрилатни мономери (TEGMA, UDMA, HDDMA), силициев диоксид и фотокатализатор.

 

Предимства:

 

Композитните обтурации за разлика от амалгамените могат с помощта на специални бондинг(залепващи) системи да се свържат химически със зъба.

Могат да бъдат универсално средство за лечение на увредените зъбни тъкани, както на задните зъби, така и на предните.

Имат много добра естетика, позволяваща създаването на „невидими“ пломби.

Изисква се само отстраняване на кариозната тъкан, без нужда от премахване на здрави зъбни тъкани, за задържане на композитната обтурация.

 

Недостатъци:

 

Изискват повече време за моделиране.

Понякога изискват повече от едно посещение за полиране.

 

Могат да се отлепят от зъба.

Изискват пълна сухота при работа.

Понякога се наблюдава чувствителност в зъба след поставянето на дентален композит, която обикновено е с преходен характер.

Техният цвят се променя с времето и потъмнява.

Цената им е по-висока от тази на амалгамите.

Свиват се (което може да бъде компенсирано чрез правилно послойно нанасяне на материала).

 

       

Коя  е най-подходящата обтурация във вашия случай може да каже само лекуващият ви зъболекар.

Вашият коментар