Шизофрения – популярни заблуди и истини

1. Рискът от шизофрения е генетично обусловен

 

Миналата седмица се откриха над 80 нови гени, които залагат заболяването. Това обаче не значи, че даден носител на тези гени непременно ще я развие. Затова роля имат ред външни фактори, които могат да отключат съответния ген, водещ до шизофрения. Такъв фактор може да е кислородният глад по време на раждането. Хипоксията повишава риска от шизофрения два пъти. Употребата на канабис също може да е свързана с проява на психичното заболяване. Пушенето на марихуана, особено в тийнейджърска възраст, увеличава вероятността от емоционално разстройство около 3 пъти.

 

Британският учен проф. Робин Мюрър например установява, че предразполагащ шизофренията фактор са и лошите отношения с майката в детска възраст. Рисковете са по-големи и за хората, които мигрират в друга държава дори това да не е за постоянно, а само за дълъг период от време.

 

2. За сходството между шизофренията и гениалността

 

Популярна е връзката между лудостта и творческите пориви, необуздаността и ексцентричността на артистичните личност и… Това е истина! Учени от Каролинския университет в Швеция намират невероятна прилика в мозъчната активност при хора с шизофрения и творци при томографски изследвания.

 

Според тях и при едните, и при другите не достигат важни рецептори в хипоталамуса за „филтриране“ и „насочване“ на мислите. И в двете групи е измерена ниска концентрация на допамин в тази мозъчна структура. През хипоталамуса преминава информацията преди тя да достигне до съответните отдели на мозъчната кора. Благодарение на него се случва научаването на ново и мисленето. Според ръководителя на научния труд проф. Фредрик Уллен вероятно с малкото количество на рецептори на този невротрансмитер „филтрирането“ на част от преминаващите сигнали през хипоталамуса е занижено, което и довежда до достигането на по-голяма част от информацията до кортекса. Това по думите му е причина за образуване на стихийната творческа вълна.

 

3. За раздвоението на личността

 

Всъщност, раздвоението на личността и шизофренията са две различни психични разстройства. При шизофренията няма разцепване на личността на няколко. Тази погрешна представа за шизофренията вероятно е породена от напълно различното поведение на болния в нормално състояние и при активирането й, когато той страда от халюцинации и налудности.

 

При шизофренията се наблюдава ограниченост на речта – нежелание да се общува, използване на ограничен запас от изразни средства, слаба емоционалност, загуба на мотивация, апатия. Човекът става пасивен, неинициативен, изолиран и определено нетърсещ лекарска помощ.

 

4. Връзката с другите заболявания

 

При нелечение на шизофренията, при неин епизод, болните стават немарливи към външния си вид и здравето, което и влошава здравословния им статус и създава почва за възникването на хронични заболявания.

 

Но това не е единствената причина за боледуването им. Доказано е например, че при тях рискът от развитие на метаболитен синдром е по-голям с 36% и на диабет два пъти.

 

По-висока честота се наблюдава и от ХОББ – хронична обструктивна белодробна болест, отличаваща се с хроничен бронхит и емфизема. Предполага се, че коварната кашлица се дължи на характерната за тях никотинова зависимост. Така също хората с шизофрения често страдат от понижена функция на щитовидната жлеза – хипотиреоза, нарушен водно-електролитен баланс, хепатит С и в повечето случаи умират заради сърдечносъдови заболявания.

 

Това има своето психосоматично обяснение – за хората с шизофрения е трудно да споделят, да говорят за себе си, да поискат чужда помощ, всичко трупат в себе си и изживяват издълбоко.

 

Напълняването, високото кръвно, въобще сърдечносъдовите заболявания обаче са заложени и генетично – в същите мутации, свързани с шизофренията, показват новите научни открития.

 

5. Относно лечението…

 

За контрол на шизофренията се приемат антипсихотропни лекарства. Според експерти обаче при 40% от болните те действат незадоволително, въпреки че препаратите от второ поколение са по-ефективни и с по-малко странични ефекти.

 

Значителен положителен ефект за възстановяването на тези хора има психологическата терапия и социална подкрепа. За тях е важно да могат да работят или учат, да бъдат самостоятелни. За целта е необходимо да изградят твърди навици правилно да се грижат за себе си и да приемат лекарствата си стриктно. Нуждаят се от добро отношение в семейството и на достатъчно социални контакти.

 

6. Нетрудоспособни ли са?

 

Според психиатри от Кралския колеж на Лондон един на 5 души с шизофрения след първия епизод на болестта изпада в продължителна ремисия.

Хората с шизофрения въобще могат да съхранят активния си начин на живот и трудоспособността си въпреки неприятната диагноза. Дори по време на ремисия състоянието на тези пациенти непрекъснато се следи и контролира от следящия им психиатър.

 

Отказът от назначената терапия обикновено се свързва с нов епизод на разстройството. Възможни са злоупотреба с алкохол, наркотични вещества, изпадане в състояние на стрес, които един незапознат трудно би различил и едва ли ще свърже с шизофрения.

 

При такъв риск пациентите се включват в рехабилитационни програми. Препоръчва се поддържане на активен начин на живот – спортуване и продължаване на обучението, за да се избегне изпадане и задълбочаване на рецидива. За тях по-скоро опасност носи забавянето или липсата на тези възможности, отколкото обратното. Невъзможността да реализират способностите си ги потиска и подклажда усещане за безполезност и обреченост, затова е по-добре да дават своя принос на обществото вместо да бъдат излишно ограничавани.

 

Шизофренията се проявява най-често между 25 и 30 години, но може да настъпи и в друг период на живота. Болестността в България е около 3 на 1000 души, тоест тя не е никак рядка…