Девиация на септума – изкривена носна преграда влошава дишането

Изкривяване на носната преграда е често срещано усложнение при деца и млади хора. Дължи се на травма, рахит или оперативно наложен форцепс при раждане, както и неправилно развитие на носната преграда или костната рамка през ембрионалния период.

 

Съществуват няколко разновидности на девиация – изкривяване. Възможно е да се засегне хрущялната част, костно-носния хрущял или да се изкриви само носната преграда. Възможно е да има S-образно изкривяване на хрущялния скелер, наличие на носни шипове от остеофитни клетки и други.

 

1. Клинична картина

 

Когато изкривяването не предизвиква някакви функционални нарушения, то се приема за физиологично и не се предприема лечение. Но когато има нарушено носно дишане и съответно предпоставка за задържане на секрети и инфекции, се налага терапевтичен подход, съобразен със състоянието и нуждите на пациента. Последният тип нарушение се нарича патологична девиация на носния септум. При допир от специалист по оториноларингология се забелязва силно изразен болков синдром, поради богатото кръвоснабдяване и инервиране на носния септум и на носната конха. Проявява се с вазомоторна хрема, а през периодите на активност – и силно изразена сенна хрема. Придружаващата симптоматика е главоболие, пристъпи на бронхиална астма или генерализиран бронхоспазъм и всякакви други нарушения на дишането и горните дихателни пътища.

2. Диагностика

 

Диагностично се предвижда добър и щателно снет носов статус, както и проверка на анамнезата за проява на типичните симптоми от клиничната картина. В допълнение може да се приложи рентгенография, която да докаже наличието на носни шипове и точно обективно изобразяване на патологичното нарушение. Последствие на изкривената носна преграда и задръжката на инфекции е развитието на синуити и хронични ринити. Рентгенографската диагностика позволява точно определяне на възможните усложнения от състоянието.

 

3. Лечение

 

Лечението е хирургично. Препоръчва се след навършени 17 – 18 години. Причината е, че през този период настъпва пълното развитие на лицевия скелет. Ако симптоматиката на влошено дишане е силно изразена, в детска възраст също се пристъпва към оперативно лечение.

 

Методите са няколко, но у нас най-много се прилага прозорестата субмукозна резекция, както и реконструкция по Котъл. По този начин се отстраняват патологично формираните части от хрущялно-костния скелет, като се цели запазване на предните хрущялни зони на носа.