2/3 от хематолозите срещат проблеми с достъпа до медикаменти

Проучване на Българското медицинско сдружение по хематология сред 42 млади хематолози показа, че най-сериозният проблем в работата им е достъпа до медикаменти.

 

Той е изтъкнат от две трети от тях, следван от липса на достъп до специализирани изследвания (41%), ниско заплащане (38%) и лоша колаборация между различните медицински дисциплини (36%).

 

Сред факторите, носещи най-високо удовлетворение в работата, като най-значим се откроява „възможността да работя с пациенти със сложни заболявания“, посочен от мнозинството анкетирани (93%).

 

Следващите по значимост фактори са „възможности за участия в образователни и научни събития в чужбина“, посочен от малко над половината (55%), “възможности да участвам в научни проекти и да публикувам научни статии» (41%) и „колаборация с колегите от лечебното заведение, в което работя” (38%).

 

Резултатите от проведеното проучване ще бъдат подложени на анализ и обсъждане в професионалната общност и ръководството на сдружението с оглед плануване на бъдещите проекти и дейности, насочени към израстване на ново поколение професионалисти, способни да отговорят на изискванията на времето, със самочувствие и съзнанието, че са равностойни с колегите си в Европа, подчертават от Българското медицинско сдружение по хематология.

 

Хематологията е малко позната на обществеността медицинска и научна специалност, чийто напредък обаче през последните десетилетия се свързва с разгадаването на ключови механизми за възникването и развитието на различни злокачествени и доброкачествени заболявания. 

 

Изучавайки кръвта и кръвотворната система, която е имплантирана в цялото тяло и има значение към всички дейности на човешкия организъм, хематологията е изключително интегративна дисциплина.

 

Онкохематологията е уникална област, в която са реализирани най-големите успехи на съвременната онкология през последните 20-30 години, посочват още от Българското медицинско сдружение по хематология.

 

Утвърждаването на многокомпонентната химиотерапия при злокачествените хематологични заболявания потвърди, че едно злокачествено заболяване може да бъде „изтръгнато” от организма, а солидните доказателства от прилагането на прицелна терапия – да бъде променен естествения му ход, превръщайки го от животозастрашаващо в хронично, бързо тласнаха терапевтичните резултати в онкологията като цяло и създадоха принципно нова философия на лечение.

 

Трансплантацията на хемопоетични стволови клетки се превърна от полу-експериментална технология в началото на 70-те години до рутинна – през 90-те, и днес тя е високо-технологична част, която затваря  кръга на терапевтичните възможности. Ключовият принос в научните проучвания на стволовите клетки  значително надвишава дисциплината хематология.

 

Успоредно с приложението на принципно нови терапевтични подходи в хематологията, се налагат и нови подходи за контрол на ефективността на лечението.

 

Прилагането на високо-технологични лабораторни методи позволяват следенето на нива на минимална остатъчна болест на молекулярно ниво, далеч под разграничителната способност на конвенционалните лабораторни и образни изследвания.

 

По този начин се постига много по-точна оценка за ефекта на лечението и преценка кога да го интензифицираме или кога можем да го спрем, както и да предвидим рано рецидива на заболяването и бързо да възобновим лечението преди да се е проявила сериозна симптоматика, информират от Българското медицинско сдружение по хематология.