Трябва ли да отпадне забраната за пушене на публични места?

Ще има или няма да има отмяна на пълната забрана за пушене на публични места – този въпрос отново стана актуален, след като заместник-председателят на парламентарната група на Коалиция за България Спас Панчев заяви, че забраната трябва да отпадне.

 

В момента има внесен законопроект на Атака във връзка с либерализирането на режима на пушене, който ще бъде гласуван в пленарна зала следващата седмица.

 

Около дебатите следва ли да отпадне забраната puls.bg реши да запознае читателите си с опасностите, които крие за здравето пушенето – както за непушачите, така и за пристрастените пушачи.

 

Непушачите, след 30-минутен престой в помещение, където се пуши, имат почти толкова въглероден моноoксид в кръвта, колкото активните пушачи, когато изпушат една цигара.

 

Цигареният дим е причина за редица здравни проблеми у пасивните пушачи, възникващи при престой в задимено помещение: кашлица, главоболие, дразнене на очите, дразнене на гърлото, кихане и отделяне на секрет от носа, гадене, дихателни нарушения, ускорена сърдечна дейност.

 

Пасивното пушене носи по-висок риск за хора, страдащи от астма, сенна хрема, бронхит, белодробен емфизем, сърдечни заболявания.

 

При пасивните пушачи е увеличен рискът от исхемична болест на сърцето с около 25%, а от мозъчен инсулт – с 82%;

 

Увеличен е комбинираният риск от белодробен рак с 24% при непушачи, изложени на тютюнев дим.

 

Количеството на котинин (никотинов дериват) в урината на пасивни пушачи показва стойности, сходни с тези на количеството котинин при леките пушачи.

 

По отношение на астмата, доказателствата показват, че е налице 40-50% повишен риск от развитие на астма при възрастни, изложени на тютюнев дим.

 

Тютюневият дим съдържа над 4000 различни химични съединения, от които поне 400 са токсични.

 

Температурата на върха на горящата цигара е около 700 оС, докато във вътрешността й е около 60 оС. Това предизвиква термичното разпадане или окисляване на голям брой от съединенията в дима, което води до големия брой токсични съставки.

 

 

Най-вредните от тях са:

катран – мощен кангероген;

никотин – той повишава нивата на холестерол в кръвта, но най-вредният му ефект, е че предизвиква пристрастяването към цигарите и прави спирането им трудно и мъчително;

въглероден оксид – свързва се трайно с хемоглобина в кръвта, което възпрепятства газообмена в тъканите и органите;

твърди частици, които полепват трайно по вътрешната страна на дихателните пътища и предизвикват хронични дегенеративни заболявания на респираторния тракт – интерстициална белодробна болест, хронична обструктивна белодробна болест и др.

 

Тютюнопушенето значително скъсява средната продължителност на живота. Смъртността, причинена от тютюнопушене, във възрастовата група под 70 години, надвишава смъртността от СПИН, рак на гърдата, пътни инциденти и злоупотреба с наркотици взети заедно.

 

Всъщност, не ракът на белия дроб, а сърдечносъдовите усложнения са водещата причина за смъртност, дължаща се на пушене.

 

То води до втвърдяване на артериите и повишаване на нивата на холестерол в кръвта – рискови фактори за атеросклероза. Когато атеросклеротична плака се разкъса, части от нея тръгват с кръвотока. Те могат да запушат важни кръвоносни съдове. Също така, пушенето повишава и риска от формиране на съсиреци в кръвоносните съдове, наречени тромби, които също могат да запушат важни съдове.

 

Коронарната тромбоза може да причини инфаркт. Счита се, че 30% от инфарктите се дължат косвено на пушене. Статистиката показва, че пушачите развиват коронарна тромбоза средно 10 години по-рано от непушачите и че средно 9 от всеки пациенти със сърдечен байпас е пушач.

 

Церебралната тромбоза води до инсулт. Също така, влошаването на мозъчното кръвоснабдяване при церебрална атеросклероза води до понижаване на когнитивната функция.

 

Други типични усложнения на атеросклерозата са бъбречна недостатъчност при засягане на бъбречните артерии и гангрена и ампутанции при засягане на артериите в крайниците.

 

Неоплазиите заемат „едва“ второто място в списъка на най-смъртоносните усложнения на тютюнопушенето. Това важи в най-голяма степен за рака на белите дробове и различните неоплазии на устата и гърлото.

 

 Връзката между пушенето и рака на белия дроб е добре документирана и изяснена:

 

90% от случаите се дължат на пушене – ако пушенето не съществуваше, ракът на белите дробове щеше да бъде рядко срещано заболяване. Средно един на всеки десет умерени пушачи и един на всеки пет интензивно пушещи (над 15 цигари на ден) умира от рак на белия дроб.

 

Рискът е пропорционален на броя на изпушените цигари за един ден, продължителността на тютюнопушенето и съдържанието на никотин, катран и твърди частици в тютюна и дима. Рискът зависи и от наличието на филтър и обработката на тютюна преди опаковането на крайния продукт.

 

След спиране на цигарите са необходими поне 15 години, докато рискът от рак на белите дробове спадне до нивата на непушач.

 

Според най-новите медицински дефиниции, хроничната обструктивна болест (ХОББ) е сборно понятие за група състояния, при които е налице трайно затрудняване на дишането – емфизем и хроничен бронхит.

 

Пушенето е най-честата причина за ХОББ – счита се, че 80% от случаите се дължат на него. Нещо повече, 94% от изпушващите повече от 20 цигари на ден имат емфизем в една или друга степен.

 

 ХОББ започва най-често между 35- и 45-годишна възраст, когато белодробната функция започва да отслабва по физиологични причини. При пушачите, обаче, темпът може да бъде до три пъти по-висок от нормалния. С отслабването на белодробната функция задухът започва да се проявява. Напредналите форми на ХОББ налагат и хоспитализации.

 

Мъжете пушачи между 30- и 50-годишна възраст са изложени на 1,5 пъти по-висок риск от еректилна дисфункция. Това се дължи на втвърдяване и запушване на кръвоносните съдове на пениса – ефект, който се усилва във времето. Еректилната дисфункция при пушачите често пъти е показател за наличието на атеросклероза или запушване на съдовете и в други органи и системи.

 

Сред останалите значими здравни ефекти на тютюнопушенето можем да отбележим:

 

хипертония – тютюнопушенето способства трайното повишаване на кръвното налягане;

обостряне на съществуваща астма;

удвояване на риска от макуларна дегенерация при изпушване на повече от 15 цигари на ден;

увеличаване на риска от катаракта – перде на окото;

оцветяване на зъбите и венците;

увеличаване на риска от пародонтоза;

увеличаване на риска от язва на стомаха и дванадестопръстника;

преждевременно състаряване на кожата чрез понижаване на кръвоснабдяването й съдържанието на витамин А в нея.

 

Също така, пушенето по време на бременност излага все още нероденото дете на риск от увреждания и поднормено телесно тегло. Децата, живеещи в домакинства, в които се пуши, са изложени на двойно по-висок риск от астма, бронхит, алергии и остри респираторни инфекции.