Кърлежи и комари – преносители на туларемия
Летният сезон е в разгара си, а посещенията за премахване на кърлежи в лекарските кабинети зачестяват. Много от пренасяните от паразита заболявания са добре известни и лечими, но ключов фактор за това е да бъдат открити навреме.
Макар да е по-рядко срещана от другите зарази, носени от кърлежите, туларемията в България се наблюдава с честота между 5 и 50 случая всяка година през последния половин век, като заразените са предимно туристи.
В съвремието болестта най-често се предава от кърлеж на човек, въпреки това все още се използва наименованието й от миналото „заешка чума” – преди с туларемия често са се заразявали ловци или хора, консумиращи дивечово месо. В Германия и Норвегия са описани случаи на хора, заразени дори от домашните си любимци – морски свинчета, закупени от зоомагазин.
Описана за пръв път през 1837 г., туларемията е инфекциозно заболяване причинено от грам-положителната бактерия Francisella tularensis. Последната масова епидемия в света е била регистрирана през 1911 г. в Калифорния, където заболелите са стотици хиляди, и взема няколко хиляди жертви в рамките на една година. Оттогава по света има изолирани гнезда на заболяването, като от тях в Европа са не повече от 1000-1500 случая всяка година.
Начините за прихващане са няколко:
класически трасмисивен – чрез ухапване от кърлеж или комар;
хранителен – от заразена с F. tularensis храна;
контактен – проникване на бактерията през кожата или лигавиците при контакт с животно-преносител и
аспирацианен – теоретично възможен, но не е описван през последните 50 години.
Бактерията причинител на туларемията притежава мощни проникващи свойства, преодоляващи дори неувредени и здрави кожа и лигавици. Лимфната бариера често не е в състояние да локализира туларемийните бактерии и те проникват в кръвта. Оттам се пренасят във вътрешните органи, където се образуват некротични участъци. В лимфните възли се образуват бубони.
Инкубационният период е междуу един и седем дни, като в този интервал, заболяването започва внезапно с рязко покачване на температурата до тежка, омаломощаваща треска – 39-41 °C, главоболие, обща слабост и мускулни болки из цялото тяло.
Най-разпостранената форма на заболяването е бубонната. При ухапване от кърлеж или комар, в тялото проникват между един и десет броя F. tularensis, които са достатъчни, за да се развие заболяването. Засягат се най-често подмишничните, шийните, подчелюстните и ингвиналните лимфни възли.
Бубоните могат да бъдат единични или множествени с големина от орех до кокоше яйце. В първите дни от появата им те са болезнени, с ясно очертани граници. Кожата, покриваща бубона е нормална, но при загнояване се зачервява, започва да отича и се образува болезнена язва. При благоприятно протичане лимфните възли възвръщат нормалното си състояние за 1 – 2 месеца. Високата температура преминава и се връща периодично за 1 до 3 седмици след появата на симптомите. Състоянието е лесно контролируемо чрез венозни антибиотици и смъртността му е около 1%, като най-честите му жертви са малки деца и хора в напреднала възраст, както и други групи със слаба имунна система.
Макар да е по-рядка, очната форма е най-опасната в наши дни, поже се развива рядко, но бързо. В резултат – лекарите нямат време да проучат всички симптоми внимателно, а с напредването си, болестта става все по-опасна. Причинява се от контактно заразяване от болно животно или трансмисивно, ако ухапването от кърлеж или комар е близо до очите. Развиващата се язва може да обхване очната ябълка, което води до трайна загуба на зрението.
Съществуват още редки форми на туларемията, като белодробна, която протича сходно с пневмония и често преминава без лечение и стомашно-чревна форма, протичаща с коликовидни болки, гадене, повръщане и диария. Често в изпражнанията има кръв, а самата фекална маса е силно потентно огнище на бактерията.
Трябва да се познават най-честите източници на болестта: комари, кърлежи, селскостопански и домашни животни. Рядко може да настъпи заразяване от замърсен водоизточник. При поява на някой от изброените симптоми трябва да се съобщи на лекуващия лекар за всички възможни контакти с преносители на заразата, понеже това може драстично да понижи времето, необходимо за диагноза, а по правило – колкото по-бързо започне лечението, толкова по-добър е изходът от заболяването.
