Депресията през лятото – объркан биологичен часовник или изчерпване на силите

Обичайно чакаме лятото с нетърпение заради възможностите за активен живот, които то ни дава. Но има малък брой хора, които не са толкова щастливи от настъпването на горещия сезон.

 

Знаем, че депресията отнема от настроението ни през сивата и мрачна зима. Макар и рядко сезонното афективно разстройство може да се прояви при някои хора и през лятото. Засегнати са по-малко от 1% от населението (през студеното полугодие са 5%), а белезите са безсъние, нежелано отслабване на тегло, липса на апетит. Признаците са буквално противоположни на тези, които изпитваме по време на зимната депресия, когато ни се спи постоянно, ядем много без необходимост и натрупваме излишни килограми.

 

За първи път за свързаната с лятото депресия се говори през 1986 г. Първоначално се предполага, че влошеното настроение през периода на отпуските се дължи на горещината и високата влага, характерни за сезона. Специалистите тогава предлагат на засегнатите да почиват активно, да взимат редовно хладен душ, да се отдават на плуване, да ползват климатици… Само че тези мерки не водели до подобрение на състоянието им. А лошото е, че хората с депресия през лятото, са много по-склонни да посегнат на себе си, споделя д-р Норман Розентал, клиничен професор по психиатрия в Медицинския факултет на Университета Джорджтаун пред медии.

 

Хората с депресия през лятото се разпознават много по-трудно, отколкото тези през студеното полугодие. При тях не се намира характерната отпуснатост и ленност. Напротив, тяхната активност може да прерасне до необичайна възбудимост. Те стават лесно раздразними, твърде тревожни и в същото време, са с понижено либидо.

 

Причините за лятната депресия, както по принцип са при сезонното афективно разстройство, не са ясни. Те по-скоро трябва да се търсят индивидуално. В тези случаи се говори за фактори. Психолози и психиатри изброяват генетични, възрастови, въобще промени в организма, които могат да се случат заради промяна на биохимичните процеси в нас.

 

В това число влиза най-вече разстроеният заради някакви обстоятелства биологичен часовник. Тоест едно пътуване също може да провокира депресията, докато организмът не се адаптира към новите часови условия. При хората с лятна депресия биологичният часовник просто спира да работи коректно заради непрекъснато променящата се продължителност на деня. Докато организмът на тези хора приеме по-продължителния период на светлина след смяната на часовото време през пролетта, то денят отново започва да се свива. Отстрани подобен проблем може да изглежда странен, но де факто в случая под биологичен часовник се разглежда онзи фин механизъм на циркадния ритъм на съня, който когато е нарушен губим пълноценната си нощна почивка, а с това и жизнерадостта си и в последствие работоспособността си, дори разбирателството с любимите хора.

 

С промяната на продължителността на деня е възможно организмът да не успее да постигне баланс в синтеза на мелатонин, който се отделя при липса на слънчева светлина постепенно, за да ни успокои и настрои тялото на нощен режим на работа – благодарение на мелатонина ни се доспива. Този хормон също има значение за настроението ни, когато сме сънени, в крайна сметка сме и по-апатични. Очевидно е, че когато синтезът му „излиза извън строя“ това пак накърнява самочувствието ни в крайна сметка.

 

През зимата роля за депресията има и спадът на серотонина в организма, невротрасмитер, чийто синтез зависи и от наличието на светлина. През летните месеци обаче не би могло да се говори за спад на серотонин по тази причина, освен ако не се работи на смени, включително и през нощта, и през деня не се търси затъмняване на помещението за почивка, за да се компенсира липсата на нощен сън.

 

В този смисъл лятната депресия е много по-вероятна при хора, практикуващи професии с подобен режим на работа или такива, чийто активен социален живот е предимно през вечерните часове. В категорията попадат и артистични и творчески личности, които се чувстват по-пълноценни в работата си през нощта.

 

Не бива да се подминава и един съществен фактор, който винаги се изпуска в подобни статистически отчети и професионални анализи. Депресията се отключва и при хронична умора. За преуморения човек летният сезон е абсолютно предизвикателство, когато освен отхвърляне на работните задължения, при положение, че тялото му не е получило необходимия отдих, типичните вечерни забавления се превръщат не в зареждащи го, а изтискващи до краен предел останалите му капки сила. Аргумент в тази насока е фактът, че в Индия, която е страна близо до екватора и не се наблюдават особени промени в продължителността на деня, хората, страдат от сезонно афективно разстройство предимно през лятото.

 

Не бива да забравяме и че през лятото тотално „изневеряваме“ на навиците си. Ако през делничния ден, искаме или не искаме, се подчиняваме на режим – ставане, закуска, децата в училище и пр. През лятото децата са на село, отпускът е започнал, и навиците, които поддържат тонуса ни са отхвърлени или забравени. Промяната на режима и откъсването от обичайните навици също само по себе разстройва целия биоритъм на организма ни, което влияе негативно и на настроението ни в последствие.

 

Какво още влияе пагубно на настроението ни през лятото, когато обикновено сме по-разголени по принцип, хората се забавляват на плажа по бански… Има лица, които се тревожат за това как изглежда фигурата им и трудно си позволяват присъединяване към веселбите в компаниите. Друг фактор е липсата на средства. Наличието все пак им е важно, за да може да се планира адекватна годишна почивка и присъединяване към приятелите. Понякога лятото изисква и много повече средства – обикновено детските и други заведения не работят, заради което се налага грижите за зависимите членове на семейството да се организират по друг начин.

 

Има и такива хора, на които чисто физически не им понася жегата, заради което през лятото променят коренно режима си на сън и бодърстване, отлагайки активния период на делника си за вечерта. Изместването на дейностите обаче е безполезно, тъй като събуждането по обед, което се получава, лишава от разходката заради маранята навън или излизането навън се оказва смазващо заради нея, от което отново по този или друг начин се попада в неприятен порочен кръг, афектиращ настроението.