Сърдечносъдови заболявания – водеща причина за смъртност

Сърдечносъдовите заболявания включват:

коронарна сърдечна болест – патологично стесняване на съдовете, снабдящи с кръв сърцето;

цереброваскуларна болест – засягане на съдовете, кръвоснабдяващи мозъка;

периферна артериална болест – поразява артериите, кръвоснабдящи крайниците;

хипертензия – повишение на артериалното кръвно налягане;

вродени сърдечни пороци и други;

 

Инфарктите и инсултите са остри инциденти, предизвикани от запушване на кръвоносен съд в сърцето или мозъка, съответно. Най-честата причина за настъпването им е отлагане на мастни вещества, основно холестерол, от вътрешната страна на съответния съд. Инфаркт или инсулт може да настъпи и след запушване на кръвоносен съд от тромб, формирал се след съсирване на кръв в кръвоносната система. Инсулт може да настъпи и след разкъсване на кръвоносен съд в мозъка – т.нар. хеморагични инсулти.

 

Сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смъртност в глобален мащаб. По данни на Световната здравна организация от сърдечносъдови заболявания през 2008 г. по света умират 17,3 милиона души, което е 30% от световната смъртност за годината. От тях, 7,3 милиона се дължат на коронарна болест. 9,4 милиона смъртни случая са свързани по един или друг начин с повишеното кръвно налягане. Прогнозите на СЗО са сърдечносъдовите заболявания да останат водеща причина за смъртност в близките десетилетия. Прогнозната смъртност от тях се оценява на над 23 милиона през 2030 г.

 

Редно е да обърнем особено внимание на следната интересна ситуация – въпреки че огромното мнозинство от сърдечносъдовите заболявания се поддават в огромна степен на профилактика, те са водеща причина за смъртност. Най-парадоксалното е, че най-податливите на профилактика заболявания и състояния – хипертензия, коронарна болест и техните усложнения, са най-широко разпространени и взимат най-много жертви. 80% от тях са съсредоточени в страните с ниски и средни доходи на глава от населението.

 

Това може да означава само едно – профилактиката на сърдечносъдовите заболявания е много под това, което трябва да бъде. Проблемът е особено остро изразен у нас, където застаряващото население оказва огромно бреме върху националното здравеопазване. Ключов момент в профилактиката се явява ограничаването на влиянието на рискови фактори като алкохол, тютюнопушене, нездравословно хранене, заседнал начин на живот, диабет, хиперлипидемия (повишено съдържание на мастни вещества в кръвта) и др.

 

Подобряването на профилактиката на сърдечносъдовите заболявания и преодоляването на тежкото им социално и финансово бреме трябва да бъде приоритет на българското здравеопазване. Изисква се координирано усилие от страна на институциите, медицинското съсловие и медиите за осведомяване на обществото за същността на заболяванията, тяхното лечение и профилактика. Институциите, от своя страна, трябва да упражняват стриктен контрол върху рисковите фактори, най-вече чрез рекламирането, данъчното облагане и достъпа до алкохол и тютюневи изделия.

 

Би следвало да се налага и подобаващ контрол в хранително-вкусовата промишленост, който да осигурява достигане до населението единствено на качествени и здравословни храни или поне такива, лишени от прекомерни количества сол, вредни оцветители, ароматизатори и т.н.

Разбира се, необходимите мерки съвсем не се изчерпват с тези. Това, което трябва да изтъкнем, обаче, е, че профилактиката на сърдечносъдовите заболявания е незаслужено занемарена в нашата страна и че тя е както лична отговорност, така и обществено мероприятие, което има твърде мащабни и трудни за количествено измерване последствия – както лични, така и обществени, както здравни, така и финансови.