В лечението на хемороидите се различават три алтернативни подхода – консервативен, процедурен и хирургичен. Според общото му състояние се пристъпва към една от трите главни групи терапии.
Консервативното лечение обикновено се състои от прием на големи количества фибри, течности, в някои случаи – и лекарства. Последните могат да бъдат локални и/или системни препарати с обезболяващи, противовъзпалителни и/или съдоукрепващи съставки. Препаратите, съдържащи кортикостероиди, се прилагат само по лекарски съвет. Лекуващият лекар, както и отпускащият фармацевт, винаги трябва да консултират пациентите за правилния прием на всички лекарствени продукти, особено кортикостероид съдържащите. В случая с кортикостероидните препарати за локално приложение, е особено важно да се изтъкне, че те не бива да се използват повече от 14 дни без прекъсване, защото в противен случай предизвикват изтъняване на кожата на приложените места. При бременните е уместно медикаментозното лечение да се отложи след раждането.
Когато консервативното лечение е неефективно и/или противопоказано, се преминава към една от процедурните техники: завързване на хемороида с еластичен бандаж, склеротерапия или обгаряне.
При използване на еластичен бандаж хемороидът се завързва, с което се прекратява кръвоснабдяването му. След некротизирането му, той и бандажът биват елиминирани от дебелото черво при обичайно изхождане. Процедурата е високо ефективна и с ниски нива на усложняване. Необходимо е лекар да постави бандажа, защото правилното му позициониране е решаващо за успеха на процедурата и избягването на усложнения. Техниката се прилага при хемороиди в 1 – 3 фаза.
При склеротерапията в съдовете се инжектира вещество, което предизвиква свиването на хемороида. Процедурата също е показала висока ефективност и безопасност.
Обгарянето е последно средство на избор от процедурните методи. Прилагат се различни форми на обгаряне на хемороида – чрез електричество, инфрачервена светлина (топлина), лазерна хирургия или криохирургия – замръзяване на хемороида. При хемороиди в стадий I или II успеваемостта на обгарянето като цяло е висока, докато във фаза III и IV рецидивите са по-чести.
Макар че хирургията често предлага категорични решения, тя е последно средство на избор поради неизбежния риск от сериозни усложнения – инфекции, засягане на нервите в областта на ануса, които инервират дебелото черво и пикочния мехур, което може да доведе до стесняване на аналния канал или инконтиненция.
Големите хемороиди, особено ако са тромбозирали, могат да наложат пълно хирургично отстраняване. Това често се съпровожда с постоперативна болка, но е по-ефективно лечение от връзването на хемороида.
По-малко инвазивна е процедурата, при която хемороидът само се зашива на нормалното му място. Тя има малко по-висока честота на рецидивите, но е като цяло по-безопасна.
В някои случаи се отстранява голяма част от тъканта на хемороида, а останалата се прикрепя на място в аналния канал. Процедурата също е по-малко инвазивна от пълното отстраняване на хемороида, но има по-високи нива на рецидивиране.
Терапевтичният подход във всеки отделен случай се назначава от наблюдаващия лекар, който преценява рисковете и ползите от всяка алтернатива, съобразявайки ги с индивидуалната поносимост и медицинска история на пациента.