Ботулизъм – домашните консерви крият риск!

1. Какво представлява ботулизмът?

 

Ботулизмът е невромускулно паралитично заболяване с инфекциозна и невротоксична етиология.

 

2. Кой е причинителят?

 

Клиничната симптоматика се дължи на невромускулната парализа, причинена от ботулиновия токсин. Той се продуцира от анаеробния бактерий Clostridium botulinum, който може да предизвиква заболяване, освен у хора, и у голям брой птици, риби и бозайници.

 

Самият бактерий е слабо устойчив във външната среда, но спорите му могат да останат жизнени в почвата в продължение на години. Те са силно устойчиви и на топлинна обработка, при което попадат у човека чрез храната – консервирани плодове или зеленчуци.

 

3. Как става заразяването?

 

Ботулиновият токсин попада у човешкото тяло по три начина: при консумиране на храна, съдържаща бактерии, които го синтезират, замърсяване на отворена рана, както и при директно поглъщане на ботулинов токсин, съдържащ се в храната. Невъзможно е предаването на инфекцията от човек на човек.

 

4. Какво е протичането на ботулизма?

 

Развитието на болестта зависи от начина на проникване на патогена.

 

Най-чести са хранителните токсикоинфекции, при които се приема голямо количество токсин. Симптоматиката започва с парализа на лицевите мускули, губи се контрол над мигането, говоренето и гълтането. Зрението се раздвоява. Мускулната слабост се разпространява и обхваща ръцете и краката. По-нататък прогресивно се засяга и дихателната мускулатура, което може да затрудни дишането или да го парализира напълно в по-напредналите стадии. Смъртността се дължи на прогресирането на болестта до този етап, преди оказване на адекватна медицинска помощ. През цялото време пациентът е в пълно съзнание. Успоредно с това настъпва увреждане на централната нервна система.

 

При бебета ботулизмът настъпва след поглъщане на ботулинови спори, често с давания им мед. Чревната колонизация е последвана от освобождаване на ботулинов токсин от развиващите се клостридии, който попада в кръвообращението и чрез него достига нервната система и невро-мускулните синапси. Протича със запек, летаргия, слабост, трудно хранене, променен плач и парализи. Запекът е първият симптом, но често бива пренебрегван. Ако инфекцията остане незабелязана и бъде оставена да прогресира може да настъпи внезапна смърт на новороденото.

 

Раневият ботулизъм е рядко срещан. След инфектиране на раната инкубационният период продължава до 7 – 8 дни. Може да започне с нетипична симптоматика – главоболие, повръщане и др. Клиничното протичане след това наподобява хранителната токсикоинфекция, но е по-леко.

 

Всички нефатални случаи завършват с пълно възстановяване при адекватно лечение.

 

5. Как се поставя диагнозата?

 

При подозрения за ботулизъм се взимат проби от кръв, урина, фецес, слюнка и др. Освен културелно изследване, се прави и изследване за ботулинов токсин чрез биологични проби.

 

Изследват се и всички храни, за които има съмнение, че може да са заразени със спори или с токсина.

 

6. Какво е лечението?

 

Специфичната терапия се провежда с противоботулинов серум, който неутрализира директно ботулиновия токсин. Съществуват серуми, съдържащи различни комбинации от антитела, насочени срещу различни субтипове токсин.

 

Парализата на дихателната мускулатура изисква изкуствено вентилиране на пациента.

 

7. Как може да се избегне ботулиновата инфекция?

 

На деца под 12 месеца не бива да се дава мед. При по-големи деца и възрастни, нормалната чревна флора обичайно е достатъчно силна да потисне развитието на клостридиите.

 

Тъй като консервирането на храни в домашни условия не винаги осигурява инактивирането на спорите, всички продукти трябва да бъдат старателно измивани преди консервиране. Промишленото производство на консерви трябва да става в съответствие с технологичните изисквания за стерилност на крайния продукт.

 

Раните трябва да бъдат спешно третирани от лекар и обработени с дезинфектант.