От юни заплатите в спешна помощ скачат с 10-20%
Заплатите на работещите в Центровете за спешна медицинска помощ ще бъдат повишени между 10 и 20%, заяви министърът на здравеопазването Десислава Атанасова по време на брифинг с журналисти. Планира се това да стане от 1 юни 2012 г., така че увеличението да бъде факт през второто полугодие.
Необходимите средства е възможно да бъдат осигурени за сметка на част от предвидените за годината капиталови разходи или от други резерви на Министерство на здравеопазването.
Центровете за Спешна помощ няма да преминават към областните болници, тъй като спешността е приоритет на държавата и не следва да се прехвърля към болниците, които са търговски дружества и да става част от дейността им, поясни Десислава Атанасова. Това само ще ги натовари финансово, тъй като Бърза помощ поема предимно неосигурените пациенти, допълни министърът.
Проблемите, свързани с разширяване на възможностите за специализация на млади лекари, ще бъде решен с промени в Наредба 34, които вече са готови и се обсъждат сред академичната общност, в съсловните среди, между директорите на болници, каза още Десислава Атанасова. Основното ще бъде първо да се даде възможност на лекарите от Бърза помощ да специализират във всички специалности, а не само по специалността „Спешна медицина”, а също така младите лекари да могат да специализират в местата, в които работят и които са база за специализация. Според здравния министър това са добри стъпки за задържане на лекарите в България.
Диагностично свързаните групи няма да сменят клиничните пътеки до края на мандата на правителството, заяви Десислава Атанасова. Според нея е пропуснато времето, през което лечебните заведения могат да се подготвят за въвеждането им. Опитът на напредналите страни показва, че за това е необходимо поне 5-7 години.
Необходими са и ефективни мерки за намаляване броя на здравнонеосигурените лица, коментира още здравният министър. По последни данни техният брой е над 1 200 000, но органът, който трябва да извършва тези проверки е Национална агенция по приходите. Една част от тях са хора, които не живеят в България, други са социално слаби, които нямат възможност да заплащат здравни осигуровки. За тях лечението при посещение в лечебно заведение се поема от държавата.
Има и хора с финансови възможности, но поради липса на доверие в здравната система, предпочитат да заплащат кеш при лечение, а не да заплащат здравни вноски. „В България, както и в Европа осигурителният модел е изграден на солидарния принцип и всеки трябва да дава своя дял. Това налага да се търсят механизми всички да си плащаме здравните осигуровки, защото само така здравната система ще бъде финансово стабилна.“, изтъкна Десислава Атанасова. При всички случаи промените в здравеопазването ще стават след широко обществено обсъждане и наличие на консенсус между участниците в здравната система, допълни министърът.
