Как студеното време влияе на сърдечносъдовата система?

 

Ролята на термостат в организма ни играе хипоталамусът. Тази жлеза в мозъка е особено чувствителна на промените на телесната температура. Дори при малък спад задейства механизми, с помощта на които да се постигне коригирането на телесната температура в границите на нормалното за нас – 36,9 оС.

 

Какво се случва, когато хипоталамусът засече разход на топлина? Изпраща сигнали, които водят до свиване на кръвоносните съдове в кожата. Това ограничава до известна степен загубата на топлина и предизвиква треперене на мускулите, при което се получава загряване на тялото.

 

Когато ни е студено, не успяваме да контролираме тялото съзнателно, зъбите тракат, треперим. Обикновено кожата изглежда бледа, хладна е на допир, косъмчетата са настръхнали и от мастните жлези се отделя защитен себум… Всъщност, с това се изчерпват възможностите на тялото да реагира на загубата на топлина при ниска температура на околната среда. В действителност системата не е достатъчно ефективна, еволюцията е създала организма ни с повече възможности да се справя с горещините и се охлажда, отколкото обратното.

 

Хипоталамусът е „безсърдечна“ жлеза – задейства се само дотолкова, доколкото да предпази жизненоважните органи, в случая, от прекалена загуба на топлина, без да го е грижа за измръзналите ни пръсти. Механизмите за терморегулация са устроени така, че да поддържат топлината във вътрешността на тялото, на сърцето, белите дробове, черния дроб, бъбреците, и, разбира се, мозъка. Що се отнася за периферията му, кожа, мускули, крайници, е съвсем нормално при по-ниски температури те да са студени, все пак са в пряк контакт с околната среда и са директен участник в процеса на топлообмен.

 

Човешкото тяло обаче не е пригодено да се справя с прекалено екстремни обстоятелства – когато температурата на околната среда се понижи драстично, организмът не е в състояние да поддържа топлината от жизненоважно значение за него.

 

Всеки организъм реагира различно на стреса от студа. Влияят възраст, физически тонус, здравословно състояние… По принцип резкият спад на температурите е рисков както през зимата, така и през лятото, тъй като сърдечносъдовата система не разполага с достатъчно време да реагира на температурната промяна.

 

Когато кръвоносните съдове се свият, за да ограничат отделянето на топлина, работата на сърцето се затруднява – кръвта се движи по-трудно през по-тесния лумен. При по-слабо сърце, това може да се окаже проблем. Изследвания показват, че налягането в такъв случай нараства между 12-18 mmHg, което е опасно за хората с високо кръвно.

 

При това положение сърцето се нуждае от повече кислород, в същото време обаче тесните кръвоносни съдове не могат да му го доставят. Възможно е да се развият симптоми на ангина (нестабилна стенокардия). Усеща се дискомфорт или болка в гърдите. (При хората с болно сърце може да се получи, освен при студено време, и при физическа активност непосредствено след хранене.)

 

Студът влияе и на състава на кръвта. Промените настъпват веднага и траят до два дни по-късно. Нивата на червените кръвни клетки, фибриногена и холестерола се повишават, което сгъстява кръвта, до 21% според научни изследвания. Това съответно носи риск от тромбообразуване и запушване на кръвоносни съдове в сърцето, мозъка и белите дробове.

 

Да се движим в студа е добро решение да се стоплим, само че при едно условие. Движението трябва да е умерено, в противен случай ефектът ще е противоположен. Така че отложете почистването на снежната партина за по-нормални температури. Тази дейност не е препоръчителна за хора със сърдечни проблеми или друг вид заболявания, а за останалите следва да е добре премерена като продължителност.

 

Според наблюденията на експертите случаите на сърдечните ритъмни нарушения се повишават значително, както при високи, така и при много ниски температури. Организмът на някои не издържа веднага, при други реакциите се проявяват до два-три дни.  

 

Ясно е, че студът крие риск от сърдечносъдово заболяване. Кои температури или амплитуди са опасните? Това е относително и много зависи от климатичните условия в даден географски район. Например, случаите на сърдечни атаки във Великобритания през зимата са 50% повече отколкото през лятото, същото важи и за Щатите, докато на Хаваите нарастването е 22%.

 

Да се избягва студеното е най-добрата превантивна мярка срещу сърдечен риск, но не винаги е добро решение. Съветът е да се ограничи възможно повече излагането на студ. Да следим прогнозата за времето и термометъра също не е излишно. Това предполага предприемане на адекватни мерки – подходящо облекло, бързо предвижване, пребиваване в топли помещения…